MAYBE

Part 22

ГТЛ( гледна точка Лиам)

Подадох роклята на Ана и тя влезе бавно в пробната. Щеше да и седи превъзходно, обзалагам се! Привързах се към нея за толкова кратко време, а началото на годината не можех да я гледам, защото беше единственото момиче което не си пада по мене, а сега май съм аз този, който си пада по нея...чакай какво? И аз не знам какво става с мен, но това момиче ме промни. Преди да я срещна бях с момичета постоянно, а сега, просто седя и чакам момичето което не си пада по мен да излезе с рокля от пробната.
Бях се унесъл в размисъл, докато не усетих, че някой ме бута.
-Лиам, къде се завита?- попита русата ми приятелка, беше си надвесила косата пред мен и ме гледаше с нейните небесно сини очи.- Как изглеждам?- попита като се одръпна от мен и се завъртя. Не мисля, че имаше думи с който да я опиша.

-Изглеждаш супер в тази рокля, трябва да си я вземеш!- нямаше да оставя тази рокля да бъде на нечие друго момиче. Стоеше и, все едно беше специално направена за нея.
-Лиам осъзнаваш ли, че сигурно трябва да продам всичките си дрехи за да си взема тази рокля?- седеше се гледаше в огледалото. Виждаше се, че и харесва как и седи.- Отивам да я сваля и после ще тръгваме, че се натъжавам като я гледам.- каза го с лега усмивка и просто килмах. Обмислях да говоря с продавачката да ми я запази и по-късно да дойда, да я купя. Щях да и я подаря за Коледа, може би?
Уговорих се с продавачката да запази роклята до утре, за да мога да дойда да я взема без Ана.
- Искам да ям сладолед, за да преглътна мъката.- виждаше се, че и е тъжно. Намерихме сладолед и решихме да се прибираме.
ГТА(гледна точка Ана)
След като се прибрах си отидох в кухнята и си направих пица. Нямаше да спя цяла нощ, защото не бях сядала да уча изобщо.
Седях вече може би 3 часа забита в тези учебници и буквално имах чувството, че мозъка ми беше станал на каша. Беше 10 часа и просто си взех хавлията и отидох да се изкъпя.
Може би вече 1 час бях в банята докато не чух нещо да се удря, веднага скочих и се завих с кърпата. Да не са крадци? Господи какво става? Ако бяха крадци нямаше да мога да направя нищо. Къде по дяволите си сложих телефона? Някой сега да ме убие няма да мога да си догледам филма... Ооо ужасс
Стреснах се много когато влязох в кухнята и видях, че някой ръчка нещо в хладилника.... Да не е някой гладен крадец?
Човека се обърна към мен и... Чакай това беше баща ми! Защо се промъква като крадец?
-БАЩА МИ, ИЗКАРА МИ АНГЕЛИТЕ!! ЗАЩО СЕ ПРОМЪКВАШ КАТО КРАДЕЦ? ЗАЩО НЕ СЕ ОБАДИ ДА КАЖЕШ, ЧЕ СИ ИДВАШ??- започнах да викам. Бях изплашена!
-Хей,хей миличка. Спокойно!-дойде до мен и ме хвана, защото съм сигурна, че бях побеляла.-Мислех, че спиш по това време, за това не ти се обадих. Оохх толкова се извинявам, трябваше да ти се обадя!-беше се среснал за мен, виждаше се.-Отиди и се облечи. После ела ако искаш.- ях буквално забравила, че бях по хавлия. Станах и отидох в стаята си. Бях още стресната, че да кажа нещо. Облякох си един анцунг и една широка блуза. Отидох в кухнята и видях баща ми да прави спагети. Не бях яла нещо сготвено от както баща ми беше в нас или преди около един месец. Седяхме и си говорехме най-различни работи, разказах му за Лиам, за училището, не че имаше нещо интересно.
-От няколко дена си мисля да се запиша на танци, понеже прекарвам прекалено много време вкъщи, а не правя нищо.Ти какво мислиш?-погледнах го и видях, че се усмихва.
-Ако ти се занимава с това, защо не?- виждаше се, че се радва за това.

Авторска бележка:
Надявам се да ви хареса главата :D. Малко закъснях с качването. Снимката горе е Ана надявам се да ви хареса 😁