MAYBE

„Събрани по неволя, разделени по нежелание. Може би някъде, някога, пак ще се срещнат две души, две сродни души, ще се запали онази така наречена искрица, която кара онези пеперудки в стомаха да пърхат, но живота не е фабрика за желания не може всичко да е както сме го намислили. Дали живота може да бъде като във приказките? Не, неможе всичко в създадено един ден да бъде унищожено. Всичко е дадено, за да бъде отнето. Няма го щастливия край. В любовта все някой ще липсва. Някой неща са си просто така и не може да бъдат променени. „-прочетох си есето и седнах.
-Браво г-це Анабет- похвали ме г-жа МаКлер.

Може би трябва да започна от начало..... Казвам се Анабет, Анабет Лорън от Нова Зеландия съм, но се преместихме в Лос Анджелис , живея с баща си, 16 годишно русокосо хлапе съм. Майка ми почина преди една година след като се запали къщата ни, може би и това беше самата идея за преместването да почнем нов живот....