MAYBE

PART 3

Станах още в 5 и 30 часа сутринта със странното желание да потичам. Да, да тичам! Сложих един клин, тениска и един суичър, сложих слушалките и излязох да потичам. Направих една обиколка на квартала и се прибрах. Бях тичала цял час, представете си. Отидох под душа за един бърз душ. Облякох къси панталонки, риза, сложих няколко тетрадки в една раничка. Минавайки покрай кухнята видях, че баща ми ми беше оставил пари и бележка:

Няма да ме има 2-3 дена, съжалявам, че не ти казах, но ти спеше, та това са ти парите. Без купони и пиянски вечери нали? - Тате :хх
Баща ми коренно се промени след като мама почина. Беше се затворил във себе си, обвиняваше се за всичко. А аз ли? Аз тръгнах в грешната посока, алкохол, цигари, трева, но бях на път и към наркотици да се зарибя, но се преместихме тук и всичко приключи. Е не баш всичко. От време на време пушех, но както преди. Както и да е.
Излизайки от вкъщи един хладен вятър се блъсна в мен. Стигнах до училището малко по-рано от колкото трябваше. Запътих се към машината за кафе, но си взех топъл шоколад. Не обичам кафето. Отидох в стаята по История и седнах на пред последния чин от към прозореца. Стаята почна да се пълни с новите ми съученици на който дори не знаех имената. Кой малоумен би предпочел да се запознае с новата от колкото да отиде на двора при своите „приятели" и да си прави на курва?? Госпожата влезе като по часовник. Започна да ни обяснява за независимостта. След часа слязох до първия етаж, за да си оставя историята. На път за втория етаж онзи Пейн, дето още не мога да разбера първото му име, ме спъна."Хубавото" ми лице се размаза на стълбите.

- Мале, колко трябва да си некадърен?- започна да се смее, Пейн.- Искаш ли помощ, за да се изправиш?- попита почти заинтересован.
- Не мерси!- знаех, че ако приема ще изтърси нещо от сорта на „шегувах се".

-Емм както искаш. Аз ти предлагах помощ, но щом не искаш, добре.- направи се на сърдит и продължи надолу по стълбите смеейки се с своите приятели.

Качвайки се на горе към втория етаж усетих, че устната ми беше пукната и кръв се стичаше от нея. Отидох на бегом до тоалетните и измих кръвта от устната ми, но тя пак продължи да тече. Нямаше да стане така. Отидох до медицинската сестра и тя ми намаза раната с някакво кремче.

- Не съм те виждала преди тук! Нова ли си?- попита мед.сестрата.
- Да нова съм. Сигурно ще съм една от най-честите ви посетители. Като се има във предвид това, че съм некъдърна.- засмях се на себе си .
- Добре- отговори сестрата, сигурно да стоиш тук през целия ден е много скучно, но аз щях да и правя компания почти всеки час.- Сега тръгвай, за да не закъснееш и внимавай да не се пребиваш.- усмихна ми се жената и ме подкани да стана от болничното легло.- А как всъщност ти беше името?

- Анабет Лорън- отговорих и се запътих към нещата ми, при излизането си и се усмихнах.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Съжалявам, че не качвам често глави. Надявам се нова глава да ви хареса.
Не гледам, колко гледания има главата. Опитвам се да следвам срок хдд не ми се получава много,ноооо все пак се опитвам. хддд Ще се постарая следващата глава да е вторник или сряда, но най-късно четвъртък вечерта. ххх