MAYBE

PART 1

Ето го и деня, в който трябваше да се събудя рано, да стана и на всичкото отгоре и да отида на първият учебен ден. Да, не ми се ходеше на училище с цялата тази „цивилизация" в него. Много хора около мен ъхх. Ама кой ли ме пита:  Миличка, защо просто не си останеш в къщи и да ядеш 24/7 сладолед и шоколад"  оххх родители мечта, ако някой ги види да ми обади веднага!! 

Станах, сложих си продрани дънки, блуза с щампа на еднорог, бяла диадема с панделка и кецове. В банята падна малко повече борба с четката за коса, но накрая станах що-годе човешко същество. Отидох в кухнята и познайте какво видях... не беше кофа със сладолед не се притеснявайте... бяха палачинки със сладко, и това е нещо. Нали знаете онзи момент, когато си чистото спокойствие и после ......видиш, че имаш 10 минути да стигнеш до центъра на града... ето това стана и при мен. .  Добре, че имаше едно такси да ме чака да изляза от нас и почти да мине през мен. Още не съм почнала училището, а вече лошият късмет бележи една точка.

От слизането от таксито до входа на училището беше епично. Защо ли? Защото при слизането цопнах в локва, а не знам кога е валяло изобщо, спънах се в някаква тъпа плочка и за малко да омета няколко недружелюбни  момчета. Както и да е. Случайно намерих една учителка, която бе така добра да ми каже къде трябва да отида.

 И ето ме на третия етаж, стояща до прозореца в коридора събираща последните си мисли. Отваряйки вратата едни поне 30 чифта очи се втренчиха в мен, не бях сигурна, защото изобщо не погледах към тях бях твърде заета да гледам госпожата, която май ми каза да сядам, но чак след като видях, че тя става се сетих, че се намирам на земята. Настаних се на единствения свободен чин в ъгъла на стаята.