You and me

8.

Край! Отивах на училище. На следващия ден в понеделник реших, че е крайно време да изляза от дупката, в която бях. Станах от леглото. Отидох в банята. Измих си зъбите и лицето и се спрях пред гардероба. Наистина нямах представа какво да облека. Най-накрая се спрях на типично за мен облекло - пуловер, кецове и дънки. Коста си прибрах на разхлабен кок.

Погледнах се в огледалото...ми...не изглеждах зле. Така де...определено не бях като типичните ми съученички, които носеха къси потничета и през зима и през лято. Тия хора не умираха ли от студ!?

Днес бях в добро настроение. Заслизах надолу по стълбите и кого да видя!?

Джейкъб, седящ на масата и ядящ...ъм...зърнена закуска?
- Добро утро! - поздравих го аз, като лекичко надзърнах към лицето му. Все още имаше тук там синини.

Той както винаги не ми отговори.

- Добро утро и на теб, Ели! Спа ли добре? - изрецитирах с възможно най-мъжествения си глас.

Отидох до хладилника, взех млякото, но след това се отказах, след като се сетих как бях заварила вчера Джейкъб да пие от него, направо от бутилката.

След много чудене най-накрая се спрях на плодова салата. Тъкмо започвах да режа ябълката, когато усетих погледа му. Не исках да се обръщам, затова много дискретно му хвърлих един поглед и той гледаше......ъм...задника ми?

В този момент проговори:
- Скъпа, сестричке. Да не би да си решила да ходиш на училище!? АХХХ! Какъв шок! - ухили се с кълна се, най-мазната усмивка, която съм виждала.
Той носеше черен пуловер и черни дънки. От тази светлина, нахлуваща в стаята забелязах черните кръгове под очите му. Беше изключително блед.

Преглътнах и се обърнах. Тъкмо щях да кажа нещо, когато входната врата се отвори и чух най-гадния гласец, съществувал някога. Клеър.

- БЕБИИИ! Познай какво!!! - тя буквално връхлетя в къщата и се настани в скута му. (което беше за аплодисменти, защото столовете бяха доста високи)

Джейкъб не изглеждаше особено приятно изненадан от появата ѝ, но и аз да бях - нямаше да съм. Стоях с гръб към тях и се правех, че режа плодове, което беше абсурдно при положение, че очевидно бях готова със салатата.

Той не ѝ отговори, а просто седеше безпристрастно и продължаваше да си сърба мюслито.

- Ей само да не ме накапеш с това. - каза и посочи купата в ръцете му. - Значи Саманта казала на Ивон, а пък Ивон на мен, че наближава зеленото училище! По принцип се учудих, защото те го правят по друго време, но тази година са решили да ни изпратят в друга страна, за да е топло! Аааа! - отново изквича тя. - Не е ли яко, БЕБИИИ! Ще си почиваме на плажа, ще правим секс в басейните, ще има спа! - ръкомахаше ентусиазирано Клеър.

За разлика от нея, Джейкъб не изглеждаше впечатлен.
- Супер. - каза той и повдигна момичето от себе си, стана, донесе празната купичка и се излегна на дивана. Клеър само това чакаше, защото се настани върху него и започна да го целува по врата. Джейкъб затвори очи и ѝ предостави чудесен достъп.

А, аз!? Аз се бях изчервила цялата, защото най-безсрамно ги наблюдавах.

Седнах с гръб към тях на масата, нагълтах по възможност най-бързо закуската, защото отзад чувах безсрамните стонове на Клеър. Беше ме страх да се обърна, да не би да видя, че като нищо правят секс. Тея нямат срам. Не след дълго обаче, чух шляпкащ звук. Айдее! Тия адекватни ли са! Тъкмо щях да стана и възможно най-бързо да отпраша, когато чух как тя извика. Не беше звук на удоволствие.

Обърнах се и видях как Джейкъб я гледа с блеснали очи от гняв, а Клеър се държеше за бузата, където ясно се виждаше червено петно.
Усетих как всичко в мен се изтръпна. Той...не би...не би го направил...

Джейкъб стана, хвърли ми един поглед и излезе от къщата.

Той беше ударил Клеър.