You and me

18.

Гледната точка на Елина.

На следващата сутрин пак бяхме на училище. Което означава, че пак ще търпя гримираното лице на Клеър, глупавите ѝ приятелки и какво ли още не.
Страх от леглото, направих си сутрешната процедура в банята и се облякох с подходящи дрехи. Толкова бях свикнала с жегата, че веднага щом стъпих тук ми се смрази всичко.
Вързах си косата на разхлабен кок, взех си чантата с учебници и излязох от стаята.

Тъкмо щях да отида към кухнята, когато се досетих, че най-вероятно идиотите вече ще са там и закусват. Не исках да се срещам с тях. Най-вече с Итън. Каква тъпотия...как можах...

Излязох навън и реших, че тази сутрин ще се поразходя до училище.
Тъкмо бях пристигнала по-рано от обикновено, когато корема ми изкъркори. Въздъхнах. Не бях закусвала.
Огледах се и видях едно кафене на отсрещната улица.
Влязох вътре и се отправих към момчето на касата. То ми се усмихна чаровно и аз му отвърнах.
- Здравейте!
- Здравейте, бих искала...хм... - огледах витрината със сладкиши и едни кроасани ми грабнаха вниманието. - Бих искала един шоколадов кроасан. Не! Нека бъдат два.

Момчето ми ги сложи в чинийка и отново се усмихна. Имаше русолява коса и меки кафяви очи. На носа си имаше малки лунички. Изглеждаше като на моите години.

Платих му и тъкмо се отправих да седна на една от масите, когато той ме попита:
- Извинявам се за въпроса, но да не би случайно да учите в това училище? - и ми посочи сградата срещу кафенето.
- Да, там уча. Защо?

Той ме погледна едва ли не срамежливо и ми отговори:
- Защото съм нов в града и днес ще ми е първият училищен ден имах нужда от някой, който да ми покаже това онова. - засмя се нервно - Но разбира се няма да Ви притеснявам, ако не е удобно.

- Разбира се! Но моля те говори ми на "ти". - засмях се аз.

Той отново ми се усмихна. Това момче не спираше да се усмихва!
Обърнах се и седнах на най-близката маса. Извадих си телефона и изсумтях като видях пропуснатите повиквания от Итън. Сигурно се е зачудил къде съм, защото по принцип  закусваме всички заедно и после отиваме на училище.

Вратата на кафенето се отвори и влезе един мъж на възрастта може би на Едуард. Той кимна на момчето и влезе в страничната стачка. Телефона ми пак звънна. Въздъхнах.
- Ало?
- КЪДЕ СИ!? - беше бесен.
- Лолл...приятел намали децибелите, човече. Не е полезно за гласа така да викаш.
- ОТГОВАРЯЙ! КЪДЕ СИ?
- Първо нямаш никакво право да ми държиш такъв тон. И второ, ако ме беше попитал нормално щяхме да си спестим този разговор. В кафенето пред училище съм. Защо?
Той помълча в слушалката и затвори.

Погледнах объркано телефона. Какво му ставаше на Итън?

- Свърши ми смяната. - за малко да си изпусна телефона. - Извинявай, стреснах те! - погледнах усмихващото  се момче над мен. Ама сериозно! Тоя не го ли боли устата!?
- Няма проблем! Бях се заблеяла някъде.
- Между другото, забравих да ти се представя! Казвам се Максим. - и ми подаде ръка. Аз му я хванах и я стиснах леко.
- Елина съм аз. Приятно ми е. Седни ако искаш.

Той седна и ми подаде програмата си.
Взех я и разгледах часовете му.
- Имаме много общи часове! Така че няма да се объркваш много!
- Наистина? Радвам се!
- Ей, сега само да си довърша закуската и ще тръгнем натам заедно. - погледнах го в очите, които блестяха.Това момче имаше наистина много красиви очи. - Спомена, че сега ти свършва смяната. Но часът е едва 8:30! От колко часа си на работа, бе момче?

Той се засмя. И се облегна на масата с лакти.

- От 5:00. Отговарям за продуктите.

Почти бях сигурна, че устата ми седеше отворена.
- Някои хора тогава си лягат, а ти тогава работиш!

Той отново се засмя, което накара и мен да се усмихна.
Продължихме разговора за какви ли не неща. Разбрах, че обича да чете. Поговорихме си за любими наши издания и докато се усетим, вече беше време за училище.
Тъкмо набутвах в устата си последната хапка кроасан, когато вратата на кафенето се отвори и разкри гневният поглед на Итън.