Елина Саймънс е 16 годишно момиче. Живее с майка си и посещава училище. Но в един момент животът ѝ се преобръща, защото ѝ се налага да живее с двама изключително неприятни братя, които ѝ съсипват живота. А дали ще останат такива до края?
# 1 - books...
Една сутрин както си ядях закуската получих съобщение от майка си:
" Здравей, скъпа! Как си? Надявам се, че всичко е наред при вас. Вероятно знаеш, че наближава коледната ваканция. За жалост тази Коледа няма да можем да бъдем заедно. Но нашият подарък с Едуард е една екскурзия до Малдивите (първоначално мислехме да ви заведем в някой ски курорт, но знам, че изобщо не обичаш студа) . Не се притеснявай скъпа всичко сме уредили, само трябва да съберете багажа и да отидете в частното летище на Едуард. (Те момчетата знаят къде е.) Целувки! И да ми пишеш като пристигнете!😘."
След като го прочетох се засмях, защото обожавах начина на писане на мама, сякаш е имейл.
Съобщих на момчетата, въпреки че те май много не се зарадваха.
И след два дена вече се бяхме качили на самолета.
По едно време, когато бях помолила стюардесата да ми донесе студен чай забелязах, че Джейкъб ме наблюдва и набързо извърнах поглед. След няколко часа, в които явно бях заспала Итън ме бутна леко по рамото и ми каза да погледна през прозореца. И през него видях прекрасна гледка към океана.
Пристигнахме на острова и отидохме в едни бунгала. Беше изключително топло въпреки ранния си час - 7:24. (Братята веднага щом се настаниха, легнаха да спят, защото било много рано, представи си.) Облякох си банския и се запътих към плажа. Бях се загледала в далечината, защото изобщо не забелязах момичето пред мен, докато не се блъснахме една в друга.
- Малее, много извинявай! Много съм непохватна. - започна да се извинява тя. - Няма проблем - казах и се усмихнах. Изглеждаше симпатична. Момичето беше с руса коса и зелени очи и беше изключително слабичка.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Настъпи неудобно мълчание и тъкмо щях да я подмина, когато момичето проговори: - Казвам се Арабела! Тук съм с майка си и баща си, но те са толкова обсебени от работата си, че дори май не забелязаха, че съм излязла навън. Така, че ще ми е приятно да разговарям с човек, който не ми отговоря само с "да" или "не". - нервно се засмя тя и прокара ръка през косата си.
