Елина Саймънс е 16 годишно момиче. Живее с майка си и посещава училище. Но в един момент животът ѝ се преобръща, защото ѝ се налага да живее с двама изключително неприятни братя, които ѝ съсипват живота. А дали ще останат такива до края?
# 1 - books...
И той ме целуна. Толкова се бях стреснала, че веднага се отблъснах от него и му ударих един шамар.
- Какво правиш, бе кретен!? - гледах го стъписано, а той само ми се ухили. Миришеше силно на алкохол.
Толкова бях погълната от ситуацията, че изобщо не бях забелязала стоящия до мен Итън, който сигурно изглеждаше по-шашнат и от мен.
Дойде ми повече, така че се насочих към бунгалото и ги оставих на плажа, докато си крещяха.
Какво не беше наред с това семейство!? Единият брат чука непозната, повтаряйки моето име, другия идиот ми налита за целувки...остава и Едуарт да има фетиш към по-малки момичета.
Влязох в бунгалото, затръшнах вратата и първото нещо, което направих беше да си сваля банския, защото се чувствах прекалено разголена.
Отворих гардероба и се загледах в дрехите си. Не носех нищо, което да ме покрие цялата, мамка му! А и кой носи пуловери на Малдивите!?
След половин час търсене се отказах и си сложих бяло пониче и къси панталонки.
اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
След това потърсих алкохол. Имах нужда малко да разпусна. Започнах да отварям всички шкафове, докато не намерих такъв пълен с уиски.
Вдигнах рамене, отворих бутилката и гаврътнах няколко глътки. Замая ми се главата и го оставих.
Седнах на леглото и си извадих книгата.
След може би десет или двайсет минути, на вратата се почука. Итън. Сто процента бях сигурна, че е той, тъй като Джейкъб не би си направил труда да почука, а би влязал директно.
Реших да го игнорирам, но след известно време тропане, ми писна и станах да отворя.
Гледната точка на Итън
Вратата се отвори и разкри гневният поглед на Ели. Тя се подпря на портата и започна нервно да потропва с крак. - Какво искаш? - никога не бях чувал такава злоба от нейната уста. Или поне, ако бях чувал, то тя никога не е била насочена към мен. - Дойдох да видя, дали си добре? - попитах плахо. - Да, бе! Всичко е точно! - каза тя и тъкмо щеше да затръшне вратата, но бях доста бърз и се шмугнах вътре.
