5.

197 5 0
                                    

Седя и си пиша домашното. Вчера в часа Итън ме беше побутнал с химикала и беше подшушнал ,,Извинявай, че напоследък те пренебрегваме. Просто както за теб така и за нас е ново и странно, изведнъж вкъщи да се пръкне ново момиче от нищото." Странно вместо да не ми пука колко пренебрежително се държат, аз мисля за това почти непрекъснато. Наистина е доста самото и скучно да съм все сама и дори преди няколко дена се бях замислила дали да не предприема нещо за отношенията ни.

Може би ми се е сторило, но докато се извиняваше видях особен блясък в очите му. Дали казваше истината? Наистина ли съжаляваше или това беше някакво примирие и с брат му скоро пак ще започнат?

Звъненето на телефона ме откъсна от мислите ми.
- Хей, хей момиче! Разбра ли какво става?
- Здрасти, Али! Какво е станало?
- Ох, много си назад! Вероника Милър организира купон в нейната къща.
- О, супер, но хмм...аз не съм поканена. - освен, че не бях поканена, не познавах Вероника толкова добре.  Доколкото разбрах от слухове, Клеър и Вероника са били най - добри приятелки, но после са се скарали жестоко и Клеър е обвинила Вероника, че спи с учителя по литература. Много не вярвах на тези работи, но все пак имах едно на ум. Гласът на Алекса ме измъкна от мислите ми:

-  Споко, бе! Партито е за всички. Дори по - големите задръстеняци от теб ще ходят. 
- Благодаря.
- Стига, бе! - каза тя през смях - Само се шегувах! А и никой няма да пропусне този шанс. Така, че не приемам ,,не" за отговор.
-  Ъмм...ще си помисля. Кога е?
-   Днес към 21:00 часа. Побързай с решението, за да може да кажа на баща ми, ако ще ходиш да те закараме дотам.

След като приключихме разговора, отидох към кухнята и спрях в шок.  Клеър се беше качила върху скута на Джейкъб, а неговите ръце бяха под полата ѝ. Двамата просто не можеха да свалят ръцете си един от друг. Изкашлях се и казах:
- Скъпи ми братко, не можеш ли ти и гаджето ти да се опипвате в твоята стая? Не, че казвам нещо, но в кухнята се яде.

Джейкъб ме погледна и се усмихна криво.
- Сестро, какво правиш тук? Не си ли живееш отшелниския живот в стаята си !?  
Врътнах очи и отидох до мивката, за да си налея вода и Клеър се обади:
- Еееее, Ели ще ходиш ли на партито?
-  Нямам идея.
-  Моля, те по- добре не ходи. Един съвет: с тия дрехи, ако отидеш само ще се излагаш.
Изгледах я възможно най - злобно и се прибрах в стаята. Ако трябва да съм максимално честна, не ми се ходи на купон, но няма да позволя на Клеър да се окаже права, затова набрах номера на мама:
- Мамо, може ли една услуга?
-  Да, скъпа?
-  Ще има парти и искам да отида, но не знам какво да облека.

You and meOù les histoires vivent. Découvrez maintenant