You and me

23.

Гледната точка на Итън.

След случката с палачинките Ели се върна и направи яйца на очи, които поне станаха добре.
През цялото време, докато всички от семейството се хранехме ѝ хвърлях скришни погледи, но тя дори не вдигна поглед от чинията си.

Мамка му, тя съжаляваше! Защо!? Да, почти я изчуках в къщата, като се има предвид, че всеки можеше да ни види, но не можеше да отрече, че между нас има нещо.

Погледнах към Джейкъб, който се беше ухилил като пуяк. Щом забеляза, че го гледам, копелето мръсно ми намигна.
Той много добре знаеше какви са чувствата ми към Елина и искрено се забавляваше, че съм влюбен в сестра си.
Ели изяде набързо яйцата си и стана от масата като се оправда, че имала да дописва нещо от домашните. Изчаках няколко минути, след това и аз станах със същото извинение.

Баща ми и майката на Елина се спогледаха, а Джейкъб както се беше ухилил каза:
- Добре, върви! Явно с Ели сте затрупани с домашни. - след това ми намигна заговорнически.
Не си направих труда да му отговарям, а направо се изкачих по стълбите.
Стигнах до вратата на Елина и се поколебах. Тя не искаше да имам нищо общо с нея, но виждах в очите ѝ, че ме желае. Въздъхнах и се обърнах в противоположната посока.

Гледната точка на Елина.

Бях ужасно изморена. От майка си. От Едуард. От новия ни живот. От Итън. От Джейкъб.
Имах нужда да бъда пак това невзрачно момиче, което ходеше винаги след училище до книжарницата и което имаше онлайн приятели.
Погледнах се в огледалото и не видях това момиче. В него ме гледаше друго същество - облечено с маркови дрехи; излъчващо някаква...богаташка аура?
Нима малко пари ме бяха променили?
Затворих очи и тогава ме усени идея. Усмихнах се и се запътих към гардероба, за да си избера нещо за носене. Отворих старият си куфар, който беше закътан най-отзад в гардероба.
Отворих го и се показаха моите обикновени дрехи, взети от разпродажба. В какво се превърнах? Слъзите напираха в очите ми, но ги избърсах и започнах да си търся нещо.
В крайна сметка се спрях на син пуловер и сини дънки. Косата си вързах на плитка и за първи път от няколко месеца си сложих очилата. Досега трябваше да слагам онези противни лещи в очите си. Но днес, дори само за малко, отново щях да се чувствам себе си.
Когато слязох по стълбите, семейството ми още се хранеше.
Първи ме забеляза Едуард, който огледа скептично дрехите ми. После мама се усмихна с една добре одиграна фалшива усмивка:
- Скъпа, защо си с тези клошарски дрехи? Нямаш ли вече какво да носиш? - преди майка ми никога не би говорила така, но и тя се беше променила.
- Не, харесвам си ги тези. Извинете, но трябва да тръгвам, защото ме чака интервю за работа.
- Но ....- не изчаках да чуя останалото, а се шмугнах през вратата. Бях истински щастлива и за първи път се чувствах себе си.
Никой не ме свързваше с милионера Едуард Кинг. Аз бях просто обикновеното момиче, което бях преди.

В края на уличката имаше малка книжарница. Влязох вътре и ме лъхна миризмата на нови книги.
Усмихнах се широко. На касата стоеше момиче с пусната червена коса.
-  Извинете! Търся си работа. Случайно тук да имате свободни места? Мога да работя като стажант или само двучасово.
Тя ми се усмихна, а аз за първ път от известно време се почувствах наистина добре.