You and me

24.

Гледната точка на Джейкъб.

След като нашето "щастливо" семейство се нахрани, майката на Елина отиде на работа, а пък Едуард имал да свърши нещо извън града.

Хубаво. Часът беше 11:34 и до училище имах два часа. Добре, че бяхме започнали втора смяна, за да мога да си се наспивам хубаво сутрин.

Ако трябваше да бъда честен днес не се чувствах особено добре. Нищо ново, но днес специално бях като парцал.

Не ми се стоеше в тази къща, затова излязох навън. Времето беше сравнително топло и слънцето леко напичаше. Тъкмо щях да се отправя към парка, когато телефонът ми звънна. Клеър.
- Ало, бебинце... - изквича тя.
- Здравей. Какво има?
- Много ми е скучно... Ще дойдеш ли да ме видиш?
- Нямаш ли нещо за правене? До мола за парцалки или кафенце с приятелки?
- Не се дръжка така, де... - усещах как се беше нацупила и нищо добро не предвещаваше това. - Напоследък изобщо не сме се чували и ми липсваш много!
- Ами Итън? Подхвани го него.
- Много добре знаеш, че си по-добрият от двамата. Ще дойдеш, нали? Моля тее!
- Хубаво. Пред вас съм след 15 минути.

Къщата на Клеър също беше голяма, но не колкото нашата. Ако имаше една дума, с която да се опише домът ѝ, това беше - кич.
Навсякъде имаше кичозни мебели, позлатени или обковани с диаманти. Дори самият диван вътре беше със ситни камъчета. Как по дяволите се очаква човек като седне на него да му е удобно?!

Родителите на Клеър непрекъснато бяха по командировки и реално тя живееше сама. Единствено татенцето ѝ изпращаше по няколко хиляди на месец. Бих се обзаложил, че родителите ѝ не залагаха големи надежди на дъщеря си.

Въздъхнах и се приближих към вратата. Тъкмо щях да почукам, но тя ми беше казала да влизам директно.

Влязох вътре и я повиках по име. Чух я как ми отговоря откъм вътрешния им двор, така че се насочих натам.

Той не беше голям, но за сметка на това имаше басейн. И ето я потопила се в басейна. Гола.
- Бебее! Здравей! Ще дойдеш ли за да ми пратиш компания? - тя сложи на лицето си най-прелъстителния си поглед.
- Клеър, не съм в настроение за това.
- Стига де, ела! Ще е забавно.
- Ако си ме повикала за това, ще си тръгна.

Ако трябваше да бъда честен дори аз се учудих на думите си. По принцип бих се навил веднага, но както казах днес изобщо не се чувствах добре.

Тя явно не приемаше отказа ми, защото се насочи към стълбата и щом излезе от водата, тръгна към мен.
- Клеър...- започнах със заплашителен тон, защото усещах как започвам да се изнервям - предупреждавам те. Нито крачка повече.

Тя се усмихна и застана пред мен. Вдигна ръцете си и с тях започна да ме гали по лицето. Освен гнева в корема ми се загнезди отвратително чувство. Не можех да помръдна. Имах чувството, че ще повърна. Кожата ми настръхна под пръстите ѝ и тя разтълкува сигнала погрешно. Доближи се към мен и се наведе да целуне челюстта ми. Жлъчката се надигна в гърлото ми и преди да е станало прекалено късно, стиснах Клеър толкова силно за ръката, че сигурно после щеше да ѝ остане синина.
Клеър се отдръпна и изпищя от болка. Без да казвам и дума, като в просъница излязох от къщата и се затичах към най-близкото дърво.

Там повърнах. Студена пот избиваше по врата ми и всичко ми се виеше.

Изправих се и дори не се уплаших от мисълта, която превзе умът ми.
Сигурно организмът ми вече не издържаше. Непрекъснато смествах алкохол с наркотици. Да, дрогата беше от по-леката, но с времето нещата си оказваха влияние. 

И сега какво? Не ми се прибираше в къщата. Затова тръгнах към парка. Цялото ми тяло се тресеше и усещах как едвам ходя.
Отправих се към една по-закътана пейка. Тъкмо щях да седна на нея, за да си почина когато чух глас.
- Джейкъб?

Обърнах се и видях разтревоженото лице на Елина, на една крачка от мен.

После всичко потъна в мрак.