Елина Саймънс е 16 годишно момиче. Живее с майка си и посещава училище. Но в един момент животът ѝ се преобръща, защото ѝ се налага да живее с двама изключително неприятни братя, които ѝ съсипват живота. А дали ще останат такива до края?
# 1 - books...
Казвам се Елина . Животът ми не беше един от най-леките. След като баща ми почина, ние с мама трябваше да погасяваме неговите дългове от хазарта . От няколко месеца мама има приятел, за който знам само,че има двама синове и нищо повече. Звънката песен на телефон ме откъсна от мислите ми. - Ели, скъпа ! Знаеш ,че няма как да поддържаме къщата - това са много разходи, а ние не можем да си го позволим. Едуард беше така мил да ни покани да живеем заедно. Моля, те нека поне се запознаеш с него и със семейството му и, ако не са ти приятни, ще намерим някакъв начин . Завъртам очи и казвам : - Добре, мамо ! Но, ако ще се местим ще си взема книгите с мен. След това ѝ затворих телефона . Минаха 30 минути и майка ми, ми прати адреса на ресторанта, като ми каза да си взема от нейният гардероб черната къса рокля с дълбоко деколте. Тъй като не се чувствам удобно в такива дрехи, реших да си обуя черни дънки и бяла тениска с логото на любимият ми сериал ,,Сянка и кост ". Обадих се на такси и се запътих към ресторанта . Щом пристигнах забелязах две неща - ресторанта беше божествено красив, а аз с мойте дънки изобщо не се вписвах с хората, които са облечени с изящни рокли и смокинги . Когато влязох, отидох на рецепцията и попитах: - Здравейте ! Аз съм Елина Саймънс и имам регистрация тук . - Ъмм...майка ви е Роза Саймънс? Кимнах . - Да, елате с мен ! Вече Ви очакват на маса номер 11 . Докато вървяхме забелязах колко красив е ресторанта не само отвън, но и отвътре. Имаше златисти стени и големи диамантени полилеи.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Щом се приближихме, видях новото ни семейство. Бащата ми...ъмм Едуард беше с черна коса и сини очи, изглеждаше симпатичен (разбирам мама защо го е харесала). Синовете му бяха също с черна коса и сини очи, но за разлика от него, те бяха много намръщени. И двамата ме гледаха най- нагло. Джейкъб, доколкото разбрах от инструкциите на мама, ми каза: - Да си беше направила труда поне да облечеш нещо, което подхожда на обстановката, поне щеше да си е заслужавало чакането. Изгледах го навъсено и тъкмо щях да му кажа да си го начука, когато майка ми ме погледна намръщено и каза : - Добре, Ели ! Сядай и да започваме с вечерята . ****** Вечерта мина мъчително бавно. Имах чувството, че седя там с години. Сега пътуваме с колата на майка ми, за да се нанесем в къщата на новото ни семейство. След вечерята тя ме попита какво мисля и аз не исках да ѝ съсипя мечтите, защото доста е хлътнала по Едуард и казах, че съм съгласна. Когато пристигнахме в голямата бяла триетажна къща, Едуард ни приветства пред вратата и казва : - Добре дошли в новия си дом !
