Елина Саймънс е 16 годишно момиче. Живее с майка си и посещава училище. Но в един момент животът ѝ се преобръща, защото ѝ се налага да живее с двама изключително неприятни братя, които ѝ съсипват живота. А дали ще останат такива до края?
# 1 - books...
На следващата сутрин се събудих като труп. Почти цяла нощ не бях мигнала, но когато заспах сънувах някакви извращения. Станах и си оправих леглото. Измих си зъбите и лицето. Облякох си банския и си сложих отгоре един от любимите ми плажни тоалети.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Погледнах часовника. Не беше чак толкова рано, затова отидох в бунгалото на момчетата, защото имах страхотни планове за деня.
Тръгнах да влизам, но се сетих, че може би няма да е много удобно ако правят нещо, така че почуках. Нищо. Почуках по-силно. Пак нищо.
Зачудих се какво да направя, но в крайна сметка просто влязох. Веднага отидох до прозореца и го отворих, защото вътре беше страшно задушно и непроветрено. След това се обърнах и забелязах, че тяхното бунгало е доста по-малко от моето, въпреки че вътре живееха двама човека. Имаше коридор, през който влязох, за да стигна до прозореца, малка кухня и една спалня.
Събух си сандалите и тихичко заприпках към стаята, където се предполагаше, че спят. Вратата беше отворена и надникнах през нея, само за да видя нечия спяща глава, обърната с гръб към мен.
А сега какво? Просто да си вляза вътре, така ли? Нервно започнах да си гриза нокътя на палеца и пристъпих напред.
И двамата спяха кротко. Този, който беше с гръб към врата, беше Джейкъб, а малко по-надолу от неговото легло се намираше и брат му.
Веднага се насочих първо към Джейкъб, защото след снощните случки, изобщо не исках да се срещам очи в очи с Итън.
- Хей. Събуждай се, поспаланко.- зашепнах аз и лекичко го побутнах по рамото. Той промърмори нещо и се обърна с лице към мен. Когато беше сънен чертите му изглеждаха толкова спокойни.
Той промърмори пак нещо, от сорта колко било рано и така нататък. И пак затвори очи. Въздъхнах и се насочих към Итън. Нямаше как.
