You and me

17.

Гледната точка на Елина.

Качихме се на самолета в мълчание.

По едно време явно съм била заспала, когато млада стюардеса с изкуствено изрусена коса, ме потупа по рамото и каза, че сме пристигнали.

Едуард беше уредил кола, която да ни чака веднага след като слезем от самолета.
Влязох в превозното средство, като гледах да спазвам разстояние от братята, които май пак бяха скарани. Пътувахме в мълчание.
Като се прибрахме, имението се издигаше с величествената си красота (бях забравила как изглежда).
На вратата ни чакаха мама и Едуард. Мама като ме видя се намръщи. Беше бледа с тъмни кръгове под очите (почти толкова големи, колкото и моите) облечена с дънки и кремов пуловер. А Едуард стоеше до нея облечен с един от неговите бизнес костьоми.
Потупах Едуард неловко, защото още не бях свикнала как да се държа към него, гушнах мама и ѝ казах набързо:
- Отивам да си взема душ - това разбира се не беше лъжа, но не можех да стоя точно сега до братята...чувствах се ужасно, заради постъпката си.
Изкачих се набързо по стълбите и щом влязох в стаята си, се почувствах по-спокойна.
Съблякох се набързо и отидох в банята да си напълня ваната.
Реших да се поглезя като си сложих ароматни масла.

Пристъпих към ваната и се потопих с блажена въздишка.

Гледната точка на Итън.

След случилото се на плажа, Ели ме отбягваше и с право.
Тогава изобщо не я спрях и знам, че сега съжалява, можех да го видя в очите ѝ.
Чувствах се ужасно, че не направих нищо, а напрово се възползвах като мръсно копеле.
Не знам откъде ѝ дойде това ,,просто секс" и колко усилия са ѝ били нужни да го каже предвид нейното минало.

Легнах на леглото и се опитах да не мисля за нея, но в момента в който затворих очи, видях нейната усмивка.

Събудих се от почукване по вратата. За миг си помислих, че е Елина, но после се сетих, че надали иска точно сега да говори с мен.
Станах, отворих врата и зяпнах.  На вратата стоеше баща ми.
- Може ли да вляза? - попита с леко намръщено лице.
- Ъъъ...да.

Оооо, не предстоеше нищо добро...той никога не е идвал да говори с мен в стаята ми...е, освен след смъртта на майка ми...
Той огледа стаята и каза:
- Няма да е зле да започнеш да почистваш.

Погледнах го с кротка физиономия, чакайки да започне да говори. Той въздъхна и се облегна на стената.
- Докато ви нямаше подадох оплакване срещу Ейдън за изнасилване...

Тялото ми се вледени. Единственото нещо, за което някога ме беше помолила...тайната ѝ... Как може да съм толкова прост, че да реша да кажа на баща ми!?

- Чакай...какво? Ели, не искаше да се разбира...тя няма да е съгласна...

- Ние с майка ѝ знаем кое е най- добро за нея...освен това сметнахме, че става нещо странно с нея, може би е заради нещата, които ѝ са се случили. Но имахме очаквания, че след ваканцията ще се подобри, но тя се върна още по - зле.

Не. Можех. Да. Дишам.
Изведнъж избълвах насреща му:
- ЧАКАЙ! КАКВО!? КАЗАЛ СИ НА МАЙКА Ѝ? Господи, мамка му!

- Внимавай какви ги говориш, Итън! - изсъска през зъби.

Исках да му отвърна...така като Джейкъб правеше, но болката в гърдите ми.
Тя щеше да ме намрази. Елина...щеше да ме намрази.

След минути на мълчание, в които успях да се накарам да спра да треперя, той ме погледна и заговори със студен и резервиран тон:

- Не знам с Джейкъб какво сте правили там... Но очаквах, че ще го контролираш. Разочарова ме, Итън.

Отлепих очи от пода и го погледнах продължително. Той се приближи с няколко стъпки към мен, наведе се и изсъска:
- Не искам да доближавате Елина. Ясен ли съм? Искам да говориш и с Джейкъб. Той и без това мен не ме слуша.

Тъкмо щях да му кажа, че и мен не слуша, но той просто излезе от стаята, а аз стоях и се ослушвах за заглъхващи те му стъпки.