You and me

21.

Гледната точка на Елина

Засмях се искрено на шегата на Джейкъб, макар че трябваше да съм му ядосана, защото той много добре знаеше, че не съм аз на тъпия клип. И въпреки всичко не ме беше подкрепил в споровете с всички от училище.

От друга страна Итън през цялата вечер не беше спрял да ни гледа злобно. Не разбирах какъв му е проблема.
Дадох му съвсем ясно да разбере, че това тогава беше просто секс, нищо повече. Възможно ли бе да имаше чувства към мен?

Отъпъдих тази мисъл, когато за десерт ни сервираха курабийки с късметчета. Отворих нетърпеливо листчето, на което беше изписано ,,Ако вървите през ада, просто продължавайте да ходите - Уинстън Чърчил".  Сериозно ли? Какво беше това шибано късметче!?

Майка ми ме погледна, за да си прочета късмета, а аз казах набързо:
- Някакъв глупав цитат, който накратко иска да каже: "не се предавай"  - майка ми и Едуард се спогледаха сякаш говореха мисловно.
- Скъпа, просто искам да знаеш, че винаги можеш да разчиташ на нас - след това се усмихна с грижовна усмивка.
И тогава ме обхвана подозрение...
*******
На следващия ден, на път към училище, не можех да си избия една мисъл от главата - Ами ако двамата с Едуард знаят за изнасилването?
Преглътнах мъчително и се опитах да се съсредоточа върху нещо друго.

Първите два часа имахме математика, през които едвам се въздържаха да не заспя над учебниците. Напоследък избягвах да се оглеждам в огледала. Или ако се случеше случайно да видя отражението си някъде, избягвах да се вглеждам в тъмните кръгове под очите си, които имах чувството, че с всеки изминал ден ставаха все по-големи и по-големи.

   Тъкмо се бях запътила към шкафчетата, когато видях Клеър. Беше облечена с прилепнал потник, който подчертаваше извивките ѝ . И впити дънки, с които ако питате мен едвам ходеше.
Изведнъж ми причерня. И всички проблеми, всички моменти, в които съм се чувствала зле се изсипаха на главата ми.
Взех най-близкото нещо до мен, а именно забравен портокалов сок върху шкафчетата и го изсипах върху главата на Клеър.
Тя изпищя истерично(човек щеше да рече, че някой я коли).

Клеър още ме гледаше втрещена, а аз само вдигнах рамене и отидох до шкафчето си. Там ме чакаше Итън, подпрял се и усмихвайки се злобно каза:
- Добра актриса си, сестричке.
-  Ами някой хора трябваше да си го получат...
- Иии защо точно реши, че това е Клеър?
Погледнах го и казах ледено:
- Итън, тя не го ли заслужава? Откакто пристигнах не е спирала да ме тормози, затова заслужаваше някой да ѝ го върне. Следващия път ще измисля нещо друго.
- Когато те опознавах си мислех, че си различна, но знаеш ли какво?Сгреших. Ти си същата като Клеър, но лошото е, че дори не го осъзнаваш.
- Ти сериозен ли си? Просто разлях малко сок върху нея. Ще се изпере, не е края на света!
- Не говорех само за това, Елина... - каза той и се обърна.

Аз стоях по средата на стаята и гледах как се отдалечава.