You and me

10.

На следващата сутрин в събота, изпратих майка си и нейният приятел (все още ми беше странно да го възприема като баща).

Беше шест и половина сутринта и къщата беше изключително тиха. Влязох в кухнята, решена да си направя нещо за закуска. По принцип изобщо не ме бива в готвенето. И като казвам, че не ме бива, аз наистина не мога да готвя. Но много обичам да експериментирам. По принцип избягвах да го правя пред когото и да е било, но сега бях самичка и братята най-рано щяха да станат в 12.

Потърсих продуктите за палачинки. Реално ако готвиш по рецепта, няма как нещо да се обърка, нали?!
Намерих си такава и започнах да приготвям сместа. Беше странно тихо в къщата, затова си сложих слушалки и си пуснах музика. Сложих първата палачинка и започнах да се моля на всичко свято се получи. След пет минути взор в тигана, реших да я обърна. Който и да беше писал рецептата, очевидно не си беше направил труда да опише подробно след колко време се обръща.
А как точно да я обърна? Очевидно съм доста некомпетентна.
Въздъхнах и с помощта на една шпатола, започнах да я отлепям от тигана.

С триста мъки най-накрая я обърнах. Направо ми идеше да заподскачам от радост. Така и направих де. Започнах да танцувам из кухнята и да си припявам тихичко песента.

След известно време бях готова с палачинките. Въздъхнах доволно и седнах на масата,  подготвяйки се за най-страшния тест. Вкусът.
Тъкмо щях да опитам първата, когато Джейкъб влезе в кухнята само по боксерки.
Погледнах часовникът. 8? Еха...добре, че приключих по-рано с кулинарията, защото щеше да е интересна картинка Джейкъб да ме види как се кълча.
- Добро утро. - поздрави той, сядайки срещу мен, втренчвайки се в чинията с палачинки.
Чакай! Той. Току що. Ме. Поздрави. Хъ? Да не е взимал пак нещо?
- Добро да е...- подхванах тихо, като се чудех дали да му предложа, палачинка, защото той не спираше да ги гледа. - Ако искаш вземи си, но на твоя отговорност...

Той ме погледна за секунда, придърпа цялата чиния към себе си и взе първата. Аз буквално се взирах в него, с отворена уста, молейки се поне да не са отровни.
Той отхапа от първата и най-спокойно си задъвка. А, аз идиотката - продължавах да си го зяпам, ослушвайки се за хрупане, евентуално от някой шчупен зъб.
Не след дълго той ме погледна:
- Ще ми донесеш ли течният шоколад? - не знам как, но сякаш устата ми повече се отвори - И затвори тая уста, че приличаш на ленивец - каза той и започна да се смее.

Аз втрещена от това, че той ме беше  помолил за нещо, станах от масата, за да взема шоколада.

Подадох му го и отново се настаних срещу него. И отново започнах да го зяпам.
Както казах, беше само по боксерки и нищо друго. Косата му беше разрошена от съня. Имаше тъмни кръгове под очите. Вените на ръцете му бяха изпъкнали. Въпреки всичко изглеждаше зле. Сърце не ми даваше да не го попитам:
- Как се чувстваш? - попитах и кротко се загледах в очите му.
Той спря да яде и бавно се облегна назад.
- Добре съм. - каза и се втренчи в моите очи.

Не знаех как да го попитам за вчерашните събития.

След известен период от време (в който между другото само се взирахме един в друг) той се изправи и тръгна да се изкачва по стълбите.

Аз преглътнах мъчително и станах да прибера празната чиния от палачинките. Вече не бях гладна.