Очите му бяха сини, изпепеляващи. Беше свикнала да ги вижда такива. Очевидно и той беше свикнал на нейната гримаса. Докато седяха на масата и се хранеха, той беше готов да скочи срещу нея и да я разкъса като настървено животно. Мразеше я, но в същото време и беше луд по нея. Не можеше да си го обясни, но тази жена беше влязла дълбоко под кожата му и се опитваше да се домогне до сърцето му, което и без друго беше развалина. Момичето не треона. Устните ѝ така добре подчертани изпитвайки нужда да бъдат целувани, сега бяха свити. Гледаше го с онзи поглед, с който той се опитваше да я гледа. Отново ѝ беше изневерил, да, беше направил грешка, но когато тя му беше изневерила, нямаше как да ѝ го прости.
- Беше просто една вечер. - каза отмятайки доволно косата си назад, все едно това не представляващ проблем във връзката им. И щеше да го повтори при удобен за нея случай.
- Ти полудя ли? Защо? - опитваше се да се контролира, но ръцете му затрепериха над чинията със свинско, което очевидно беше купила от близкия ресторант. Ели не обичаше да готви и това той го знаеше много добре.
- И аз те питах същото, помниш ли? - тя си взе от грахта, като се опита да бъде спокойна. Но ѝ личеше, Господи, колко много ѝ личеше, че го беше направила само, за да му докаже, че и тя може да прави каквото си иска с тялото си. Сърцето му биеше бясно в гърдите, а тя спокойно поднесе чашата с вино към устните си.
- И си щастлива? Нима това те прави щастлива. - това я накара да се изправи.
- Щастие, какво знаеш ти за щастието? Това.. - тя посочи халката на пръста си. -.. ме обременява с теб и... - но преди да каже каквото и да било и да натрие още носа на съпруга си, се опита да действа предпазливо. Техният брак беше обречен още в самото начало и двамата го знаеха, но брака беше и единственото им спасение.
BẠN ĐANG ĐỌC
Критична точка 🔞
Truyện Ngắn- Лека нощ, красавице! - бяха последните му думи преди да затвори вратата и да напусне завинаги животът ѝ. Живот, с който никога нямаше да свикне макар и да опитваше.
