Ели седеше на една от пейките в парка като разговаряше с най - добрата си приятелка. От време на време хвърляне по един поглед към площадката. Децата си играеха, а тя беше спокойна. Когато внезапно дъщеря ѝ вече не беше там. С ужас тя започна да вика името ѝ, беше толкова уплашена, а сърцето ѝ щеше да изскочи от гърдите. Обикаляше безцелно, а от дъщеря ѝ нямаше и следа. Когато внезапно я видя да тича разплакана по улицата.
- Саманта! - извика разтревожено тя. Момиченцето се обърна и бързо се затича през улицата, като прегърна силно майка си.
- Мамо! - момиченцето хълцаше и не спираше да плаче.
- Какво се е случило? И защо не си на площадката? Защо вървиш сама и какво правиш тук? Саманта, колко пъти сме го говорили, че не ходиш никъде без мама! - Ели беше разтревожена и в същото време бясна, но не на детето, а на себе си, че не е видяла, кога е тръгнала без нея.
- Но, аз не бях сама, а бях при татко! - момиченцето едва успя да каже. - Но той беше с някаква жена, коя е тя мамо? - Ели гледаше дъщеря си, а лицето ѝ се изкриви от болка.
- Да си вървим у дома. - хвана я за малката ръчичка и я поведе към улицата от където щяха да си хванат такси. Нямаше намерение да разстрйва дъщеря си, поне не още.
***
Тъкмо беше сложила Саманта да си легне, когато телефона ѝ звънна - беше Мартин, изглежда беше бесен. Той крещеше на Ели , че така дете не се гледало и дори в това била неспособна. Щял да се прибере до няколко часа и щели да поговорят - разговор, който тя само отлагаше да проведе с него. Очите ѝ се насълзиха, когато му затвори, без да каже нищо. Беше прав - беше неспособна майка, а Саманта имаше нужда от майка, която можеше да я гледа. Тя целуна нежно дъщеря си по челото и отчаяно се запъти към кухнята, където започна да чисти. Изпи хапчетата си и легна на дивана, където заспа.
YOU ARE READING
Критична точка 🔞
Short Story- Лека нощ, красавице! - бяха последните му думи преди да затвори вратата и да напусне завинаги животът ѝ. Живот, с който никога нямаше да свикне макар и да опитваше.
