Критична точка 🔞

Глава 9

Забързаното ежедневние и живота, който ни повлича и ни държи здраво в ръцете си, като в стоманена клетка караха Даяна да се чувства изоставена. Изморена да се бори с мъж, който очевидно я презираше и с това да се прави на лично идеалната и изключителна съпруга. Беше и омръзнало от начина, по който се възползваме от нея, когато на него му харесва. Минаваше почти 1 след полунощ, а от Мартин нямаше нито обаждане, нито дори смс, с който да оповести, че няма да се прибере дори за вечеря. На вечеря Даная успя да разпита малката. Гледаше по възможно най - милия начин да предразположи детето. Не научи много освен, че е родена на 1 Август и, че майка ѝ била тежко болна, но когато оздравее, щяла да си я вземе обратно. Момиченцето не вечеря много, а може би вкусовите ѝ качества бяха по - различни от тези на Даная. След вечеря се качи и затвори в стаята си. Приличаше много на Мартин, лицето, маниерите и дори начина ѝ да говорене. Беше възпитано дете, но определено ѝ липсваше майка ѝ.
Даная остана в кухнята да чака Мартин, като допивале поредната чаша вино, замислена за дните, в който беше щастлива и обичана. Мартин беше мъжа на живота ѝ. Макар всички трудности тя никога не го изостави, но сега всичко се беше променило и тя едва успяваш да разпознае човека срещу себе си. Липсваше ѝ начина, по който я гледаше или как беше поел ръката ѝ в деня на сватбата им. Тогава очите му бяха изпълнени с любов, и за миг и се беше сторило, че съществуваха само те двамата. Спомените ѝ се стопиха след като видя пияния вид на съпруга си. Той едва успяваше да се крепи на краката си и се смеее, като в обятията си държеше друга жена. Очевидно се опитваше да натрие носа на жена си, но Даная нямаше да го позволи.
- На какво приличаш? А ти коя си, разкарай се.
- Тази пък коя е? - изиска се момичето срещу нея.
- Засрами се, имаш и дете. - скастри го тя, тогава жената срещу нея облещи очи.
- Ти имаш дете? - очевидно и пред нея беше скрил за Саманта, която спеше спокойно в стаята. - Какъв човек си ти? - жената го погледна ядосано и се обърна да си върви.
- Не можеш ли да си държиш устата затворена? - пияно отвърна срещу нея той. Това е моя....ам...колежка и....
- Кога ще пораснеш? Ако правиш всичко за това, че... - но Мартин постави пръста си върху устните ѝ, приближавайки се към нея. Хвана я здраво в скута си и я прегърна силно. Целуна я толкова страстно, че тя не беше свикнала с тази негова грубост и желание. Имаше вкус на Алкохол, а замагления му поглед сигурно виждаше двойно. Той я вдигна и понесе към площта, където разкъса копчетата на ризата, с която беше облечена, полагайки студените си ръце върху сутиена ѝ. Беше готов да я обладае, като първо бавно свали сутиена ѝ, за хвърляйки го в страни, а ръцете му домоснаха набъбналите ѝ зърна. Тя затвори очи и изпъшка от удоволствие, страстта, която се разливале в тялото ѝ надделяваше. Не помнеле, кога за последно я беше докосва така. Цялото и тяло трепереше. Изгаряше.
Тогава той докосна устните ѝ, след което се приближи към ухото ѝ и прошепна:
- Трябва да го заслужиш.- тя отвори очи, а той се отдръпна от нея с онази странна усмивка, оставяйки я да лежи полугола върху студения плот. Даная се чувстваше унижена, и засрамена.