Критична точка 🔞

Глава 2.1🔞🔞🔞

Мартин беше от мъжете, който лесно се палеха, днес след работа, когато Даная беше на пазар с приятелки, той се прибра побеснял. В работата не му спореше, а новият договор, който трябваше да подпишат, не се осъществи. Седна на бара в кухнята и си сипа първото, което хвана. Когато съпругата му се върна той почти беше пресушил ботилката.
- Скъпи, рано си се върнал, аз... - но преди да успее да довърши, той се завъртя около нея и заключи вратата, като я сграбчи здраво. Допирайки тялото си до нейното тя усещаше аромата на парфюма, който тя му беше подарила за първата им годишнина от сватбата. Страстно започна да целува устните и врата ѝ. Очите му шареха по бедрата ѝ, като се опита да ги докосне,но творбите в ръцете ѝ му пречеха, затова ги хвърли на една страна и я вдигна от земята. Тя се сгуши в него и той я понесе към спалнята им, където разкъса черният ѝ чорапогащник и сивата ризата, която беше сложила. Повдигна полата ѝ, като вече можеше да прокара длан по сатененото черно бельо, което носеше. Тя изглеждаше изумена, не каза нищо и не се съпротивлява. Свали ризата си и махна колана от панталона си. Желаеше я толкова много, че дивото в него се надигаше. Спусна езика си по бедрата ѝ, след което отдръпна бельото ѝ и прокара езика си в нея. Беше великолепна, как можеше да забрави това несравнимо чувство. Тя се огъна като струна под ръцете му и изстена. Това го нахъса още повече. Когато тя изпъшка още веднъж той бързо свали панталона си и проникнат, като сбъдна и най - съкровенните ѝ желания. Секса им беше див и необуздан. Личеше си, че ѝ на нея и харесваше. Това я накара да се отпусне и да се остави в ръцете му. А той не спираше. Искаше я, изкаше я цялата. Тя прокара пръсти по тялото му, като плахо движеше ръцете си. Не беше усещала съпруга си от много дълго време, а сега това, че тялото му беше върху нейното беше като сън. След бурния секс, той си взе душ и излезе, оставяйки я сама. Тя дълго лежа в леглото, замислена за случилото се, но трябваше да признае, че и на нея ѝ беше харесало не по - малко от съпруга ѝ. Може би някаква частица от нея все още нашепваше, че той беше мъжа за нея и тя все още го обича, въпреки проблемите, който си имаха напоследък.

Тази вечер не се прибра при нея. От притеснение Даная, не можеше да си намери място. Въртеше се в хола, не отговаряше на мобилния си, а може би не искаше да ѝ отговори. Оставаше ѝ само едно - да чака, макар това да я убиваше.