Критична точка 🔞

Глава 2

Даная търпеше на критики, но не и на такива, в който бяха включени свекърва ѝ и прекрасният ѝ съпруг, който никога не взимаше участие. Майката на Мартин беше дошла на гости рано сутринта, за да посети младото семейство. Винаги така се оправдаване, но единствената мисъл на Даная беше, че тази жена се навърташе в дома им, само за да я критикува. Беше създала такава репутация на жена, която не търпи, ако не ѝ се подчиняват. Мъжът ѝ се беше споменал скоро, но това не и птечеше да се лепне за сина си. Който очевидно нямаше нищо против, майка си. Обичаше, когато им идва на гости и особено яденето, което им носеше. Правеше го само и само да докаже на Даная, че не я биваше да готви.
- Кафе? - предложи любезно тя на свекърва си, която погледна сина си, очевидно чакаше неговото разрешение или отговор.
- И аз ще пия. - каза той и се обърна отново към компютъра си, очевидно имаше по - важна работа от това да я погледне в очите. Даная беше свикнала на реакциите му и вече почти не ѝ правеше впечатление. Тя отиде и приготви две кафета, от който едното сервира на съпруга си, другото на свекърва си.
- Благодаря, скъпа. - каза Мартин, все едно забравил снощното фияско. Свекърва ѝ не каза нищо, стисна устни и избита кафето си на страни. Очевидно отново се опитваше да изпъкне, но този път не знаеше с какво да се заяде с Даная. Тя беше изчистила, отправила, а телешкото се гитвеше във фурната.
- Ще тръгвам вече. - каза тя, като се изправи, а съпруга на Даная остави чашата си с кафе, готов да изпрати майка си. Той я придружи до вратата, като тя не пропусна да изтъкне пред него, че Даная не може да, се мери с Нина и не е добра съпруга. Тогава за първи път чу съпруга си да ѝ се противопостави.
- Обичам жена си, майко и тя е прекрасна. Не желая повече да твърдиш обратното. - този път не я изпрати до вкъщи и не я качи на колата си, а просто затвори вратата след себе си. Даная не знаеше какво да каже. Почувства се смутена, от това, че беше чула разговора им. Опита си да си придаде вид на заета домакиня, която мие чиниите.
- Предполагам, че чу всичко. - каза той като се приближи към нея, хващайки мократа ѝ ръка.
- Да, съжалявам, не съм искала да....
- От днес ще е така. - само бяха думите ми, не понечи са я целуне, или прегърнеш. Дори не показа с ласка, че я иска още до себе си, но думите му не ѝ излизаха от главата. Беше казал, че я обича. Очите ѝ се насълзиха и ѝ се прииска нещата да бяха по - различни.