Саманта беше подтисната , и не спираше да хълца. А Даная вече започваше да се притеснява за случващото се. Да, нямаше да каже на момиченцето , поне не още истината , но до кога ? Самата тя беше научила късно ,че беше осиновена и беше доброволно дадена на сегашните и родители. Само тя знаеше колко тежко е да разбереш , че истинската ти майка не е тази,за която си мислел цял живот. Макар и нея да я отгледаха и обучаваха най-добрите учители в страната и образованието и не беше никак евтино и по силите им за онова време. Те даваха всичко за дъщеря си да расте усмихнато дете. Да, обичаше майка си , и баща си много, но винаги е искала да намери истината за това защо беше изоставена. Как ли щещр да се отрази сета на живота и ? Мислите и валяха , като нестихващ водопад , а Саманта държеше ръката и,забила нос в обувките си , които така и не беше обърнала внимание на какво приличаха. Даная чак сега осъзнаваше каква голяма отговорност я очаква да поеме за едно дете.
- Така, нека да направим така... -започна тя ,спирайки пред една книжарница. -Ще ти взема няколко пособия за училище , а утре ще проверим в кое училище искаш да те запиша и ...
- Аз не искам да ходя на училище. -каза Саманта и се обърна на другата страна.
-А после обещавам да напазаруваме хубаво и да похарчим повече от необходимото за една голяма мелба. Какво ще кажеш ?
-Обичам сладолед. -каза тя и я погледна. -Мога ли ....-за миг замълча, като започна да си дъвчене долната устничка.
-Какво миличка ? -подкани я Дания.
- Може ли да вземем тази кукла? -- тя показа очарователна кукла подпряна на витрината , беше облечена в красива Розова рокля на черни точки, с изрисувани сини очи.
-Дадено. - усмихна се Даная и двете със Саманта влязоха в книжарницата.
Покупките бяха повече от очакваното , след като продавачката им помогна да вземат всичко необходимо , а накрая Даная заведе детето в голяма сладкарница , в която може да си избере какъвто сладолед иска за мелба. Деня мина неочаквано , а въпросите не спирала да валят в главата и. Трябваше да говори с Мартин на всяка цена.
YOU ARE READING
Критична точка 🔞
Short Story- Лека нощ, красавице! - бяха последните му думи преди да затвори вратата и да напусне завинаги животът ѝ. Живот, с който никога нямаше да свикне макар и да опитваше.
