Критична точка 🔞

Глава 3

Даная не спа добре. Цяла нощ се въртя в студеното и самотно легло в спалнята им. Мартин го нямаше, беше безнадежден случай и тя се беше примирила с това, че не може да промени съпруга си. Очевидно си прекарваше добре в обятията на друга прелъстителка, която само чакаше да се добере до женен мъж с много пари. Но Даная не беше с Мартин заради парите, между тях имаше нещо, което не можеше да се обясни с прости думи. Беше запленена от него, както и той от нея и никой не правеше решаващата крачка да се раздели с другия. До толкова си бяха свикнали да са заедно, че трудности като тези не ги счираха да продължават да се държат като съпрузи, каквито очевидно отдавна не бяха. Стана и облече халата си, беше безнадеждно да се опитва да заспи. Започна да разопакова новите си дрехи, като ги гледаше с такава ненавист - правеше се на такава каквато не е. Не обичаше да носи панталони. А този корсет го беше взела за съпруга си,който скоро явно нямаше да го види. Бутна ги в шкафа. Беше забравила себе си и това, че трябва да се усмихва. Чувстваше се невидима, а подсъзнателно се надяваше да изпълни от дупката в която беше попаднала. Разтри лицето си. Имаше големи сини кръгове под очите. Не помнеше от колко време не беше спала спокойно. Влезе в банята - реши, че като си вземе една вана ще успокой нервите си. Тогава чу стъпки. Зарадва се, че Мартин все пак се е прибрал макар и в необичайно късен час.
- Даная. - някой викаше името ѝ. Мъжкият груб глас звучеше притеснено, а тя изскочи като подплашен заек от ваната. В бързането се подхлъзна и падна на плочките, като удари челото си в мивката. Зави ѝ се свят, за миг помисли, че си въобразява,но тогава непознатия глас отново я извика.
- Идвам! - извика тя и забърза колкото може, като подсуши тялото си, което беше цялото в пяна.
- Мамка му! - изпсува неволно, когато видя Стилян да седи на стълбите и да наблюдава голото ѝ тяло, изучавайки я.
- Съжалявам, аз, ама ти... Какво правиш тук? - остана втрещена тя, като закри бързо тялото си с халата.
- Мартин ме прати да те взема. - каза той.
- Да ме вземеш ли? - очите ѝ се разшириха от изненада. Не знаеше дали да му вярва, а и от кога имаше ключ от домът им.
Стилян вдигна рамене.
- Предполагам е важно.
- А къде е той? - започна плахо Даная. Нещо ѝ подсказваше, че не беше точно така.
Със Стилян се познаваха от скоро - работеше във фирмата на съпруга ѝ, но нямаше представа с какво лично се занимаваше. Носеше му се славата на женкар,макар с Виолета да имаха дълга връзка и да чакат дете. После се смути, защото картинката беше същата като при тях с Мартин, макар да нямаха още деца. Даная винаги беше искала да има дете, но Мартин очевидно не беше готов. Темата за него не подлежеше на коментар.
- Ще се облека и ще сляза, моля те да ме изчакаш в теапезарията.
- Мога да ти помогна да се облечеш. - усмихна се той, видимо му личеше, че наистина го мисли.
- Мисля, че и сама ще се справя, благодаря. - каза бързо и влезе в спалнята, като заключи вратата след себе си. Нямаше му доверие. Когато се зае да избира дрехите си, започна да се притеснява. Не знаеше къде ще я заведе. Все пак се спря на Черна, къса рокля с презрамки. Сложи си дантеленият сутиен и се опита да оправи косата си, която очевидно не искаше да се прибере назад. Беше неспокойна, а ръцете ѝ трепереха. Когато излезе през вратата, Стилян ѝ подсвирна. Знаеше си, че нямаше да я изчака в трапезарията. Дръпна роклята по - надолу по тялото си и се усмихна.
- Ще вървим ли? - А той ѝ подаде ръка като истински джентълмен. Тя пое ръката му и се запита дали все пак Мартин и беше организирал нещо или тя се самозапалваше и открито вярваше на Стилян, който очевидно му беше приятно да качи момиче в колата си. Запали двигателя на колата и закопча колана си. Тя преглътна тежко. Надяваше се само това да не е някакъв номер.