Критична точка 🔞

Глава 6

Мартин беше бесен. По телефона Даная му пълнеше главата с глупости, а от друга страна Ели беше изпуснала от поглед Саманта. Сега само се надяваше Даная да не повдигне въпроса отново. Седеше в офиса си и подписваше документи, без да ги чете. Затова си имаше хора, който се занимаваха с тази дейност. Имаше хора и на който беше платил да не изпускат от поглед Ели, а за Даная, знаеше, че тя е жена, която не може да бъде контролирана. Колкото и да му се искаше, през годините така и не успя да я разгадае напълно. Тази жена беше пълна с мистерия, но може би това го приличаше толкова много към нея. Отново се обади на Ели, която този път не му отговори, явно пак беше взела хапче. Притесненията му покрай дъщеря му не стихваха. Взе сакото си и тръгна- беше го страх детето да остане само без надзор. Когато се прибра Ели спеше, а Саманта си играеше в стаята кротко. Когато видя баща си, момиченцето се зарича към него - прегръщайки го силно през врата.
- Тате, коя беше жената, с която разговаряше? - детето трябваше да знае, но Мартин не беше готов да и го каже, а и как да кажеш директно "Новата ти майка." Той се усмихна и я целуна по челото, а тя смръщо вежди. Погледна към Ели, която спеше непробудно и влезе в стаята при детето.
- Сега бъди добро момиче и си стой в статия, докато мама и татко разговарят, нали? - това я обърка, никога не оставаше за по - дълго от 5 мин, а сега се очертаваше да си остане у дома. Тя го прегърна още веднъж и се съгласи, а Мартин затвори вратата ѝ, за да не чува разговорът, който се канеше да проведе с Ели.
- Трябва да говорим. - бутна я той леко, а тя отвори очи.
- Господине, толкова съжалявам, аз.. - изглеждаше повече от стесорана. Тя започна да търка ръце притеснено, а той остави сакото си на счупения стол.
- Ели, не може да продължава това повече, детето трябва да има майка.
Ели стоеше шокирана. Не можеше да му противоречи, защото самата тя знаеше, че нещата нямаше да продължат  вечно. Беше болна  не ѝ оставаше много, но не можеше да позволи да ѝ я вземе така.
- Тя е моя дъщеря! - очите ѝ се наляха със сълзи.
- До кога? - Мартин изглеждаше ядосан, очевидно разбираше, че Ели нямаше да се примири със ситуацията.
- Умирам, нека до последно да бъда нейна майка. - тя се разрида.
- Ти винаги ще си нейна майка! - той смирен я прегърна.
- Не ми я отненай! - жената потрепери и се опита да се изправи, но очевидно краката не я държаха.
- Така е по - добре за нея, знаеш го.
- Позволи ми, аз да ѝ кажа. - тя избърса сълзите си, като се опита да бъде смела, но знаеше, че този разговор вечно ще тежи на съвестта ѝ. Обичаше Саманта като родна дъщеря. Когато Лея почина, тя остави детето в нейни ръце, а Мартин беше съгласен. Сега обаче тя не можеше да се справи със ситуацията, болестта ѝ беше неизлечима. Очите ѝ отново се наляха със сълзи, когато видя усмивката на детето , за нея тя винаги щеше да бъде нейната майка.