Всички мисли, който ѝ се въртяха в главата бяха, защо го беше направила. Дори не ѝ беше харесало. С риск да покаже на съпруга си, тя се почувства омърсвна. И не искаше повече да и се налага да спи с някого. Дори сега, когато отново лежаха един до друг в леглото, в тяхната съвършено изписана и почистена спалня. Тя още не осъзнаваше, че това все пак дали някога щеше да бъде реалност. И дали някога отново ще почувства топлото му и силно мускулесто тяло върху нейното. Мечтаеш да бъде отново неговата, единствена. Както бяха преди началото на брака си. Брак, който никой не беше желал.
***
Случиха се много неща от тогава, сега когато лежеше в студеното легло без неговите ласки, се сещаш как я беше обгръща и как я целуваш по шията. Как очите му нежно обхождаха тялото ѝ. Как всичко, за което живееха бяха те самите. Докато не се появи Моника и ритъма на живот, който имаха беше прекъснат от страхотната ѝ свекърва, която беше определила за сина си по - подходяща от нея. Тогава и Мартин започна да ѝ кръшка. Дори тази вечер беше спал с поредната. Беше му се обяснявало, че жената в къщи е само да върши домакинската работа и нищо повече. След което той ѝ се закле, че никога няма да докосне друга, предложи ѝ брак, въпреки, че тя обичаше друг. Отказа се от мечтите си, само за да живее в лукс и охолство по начина, предопределен от родителите ѝ. Единственото, което се изискваше от нея беше да бъде добра и грижовна съпруга. Да отделя достатъчно време на съпруга си, който и без друго рядко виждаше. Беше затънала в домакинска работа, докато съпруга ѝ спеше с всяка друга, но не и с нея. Нишката помежду им се беше скъсала и сега живееха така, колкото да се чувстват спокойни. Сега обаче това ѝ пречеше. Липсваше ѝ да бъде - свободна.
Липсваше ѝ и начина, по който я гледаше преди.
- Трябва да се разделим. - каза докато съпруга ѝ се опитваше да си намери място до нея. Дрехите му бяха пропити от цигарен дом, а очите му срещнаха нейните.
- Не ставай глупава. - реакцията му беше смешна, той дори не се беше опитал да поговори с нея.
- Заради онзи ли? - каза бързо и се настани на една страна, така, че да я вижда по - добре.
- Не се разбираме, не виждаш ли, че е трудно и за двама ни. - започна тя.
- Като се наспим, ще поговорим. - винаги казваше така, но думите оставаха неизречени.
YOU ARE READING
Критична точка 🔞
Short Story- Лека нощ, красавице! - бяха последните му думи преди да затвори вратата и да напусне завинаги животът ѝ. Живот, с който никога нямаше да свикне макар и да опитваше.
