Love, gun and other drugs

Как всичко се случи толкова бързо?!

Джош си говореше нещо със Зоуи. Очевидно я харесваше! Въпреки, че тя не отделяше поглед от Кейдън.

.....

- Какъв ти е номера? - попита ме Кейдън едвам, след като нарочно бутна Джош върху Зоуи..

-Хахаха - не можех да спра да се смея. След малко забелязах Кейдън.

- Няма да ти го дам! За какво ти е? - недоумявах защо реши да ми поиска номера!?

- За да се уговорим...да се видим пак. - измънка той под носа си.

- Аз няма да ти го дам...ако искаш вземи този на Зоуи. - казах го набързо и се опитах да стана. По - добре да се прибирам преди да взема да го фрасна в лицето.

В този момент усетих  как лежа на земята върху Кейдън. Явно той е бил достатъчно близо до мен и затова съм паднала върху него.
Потънах в земята от срам. Зад мен чух кикотенето на моята приятелка.

Когато се осъзнах, се огледах в тези искрящо сини очи и тази мека и топла усмивка. Усетих ръцете му върху тялото си.

*ГТНКейдън*

Как тя падна върху мен. Изведнъж се загледах в крисивото й лице. Беше невероятно. В очите и имаше отбясъци от светнината, а усмивката й ...Боже тази усмивка..

Как всичко се случи толкова бързо?! Не я харесвам, тя е по - малка от мен. Е с една година, но все пак е по - малка. Отвътре усещах как искам да я целуна..Малее, днес какво ми става. Тя стана от мен и си избърса чантата от прахта по земята. Очевидно не й стана приятно. Очуди ме малко, все пак всяко момиче ме харесва.

*ГТНКари*

По - добре да си тръгна преди да стане нещо по - смущаващо. Казах на Зоуи, че имам работа и ще се прибирам. Изведнъж някой ме спря..

- Не си тръгвай, моля те. - обърнах се и видях сладката усмивка на Кейдън. Как се устоява на такава усмивка.

- Не ще се прибирам, нашите ще ми се карат. - не го излъгах, нашите бяха много строги.

Той погледна към земята и се сбогувахме.

....

На другата сутрин бях на училище. Не ми се ставаше, цяла нощ мислих за случката с Кейдън и Джош. Той беше на 17.

Беше 7:30 и вече тръгвах към училище, когато пред вратата стоеше Джош. Доста се очудих. Какво по дяволите прави той тук?!

- Добро утро, слънце! - каза той и ми намигна.

  - Слънце??? Защо подяволите си тук? И как разбра къде живея? - толкова много въпроси нахлуха в главата ми.

- Виж, Кейдън иска да се видите каза, че трябва да говори с теб. - спокойно ми отговори той.

- Кажи му, че не искам да го виждам! - отвърнах му троснато.

- Защо не му го кажеш сама - изведнъж по стълбите се качи...дами и господа 'Кейдън'. Знаех си, че ще стане грозно и затова избутах и двамата и тръгнах към даскало.

....

Прибрах се вкъщи. Бях сама. Сестра ми явно е с гаджето си някъде,все пак е на 18. Брат ми вече не живее при нас, а нашите бяха заети хора и много пътуваха.

Облякох си широка черна тениска и останах по бельо. Все пак наближаваше лятото и беше топло.

Изведнъж някой ми звънна по телефона. Непознат номер, страно. Дигнах и чух дебел мъжки глас. Човекът ми обясни, че нашите са претърпяли инцидент и са в болница. Затворих без да изчакам да довърши изречението си.
Струпалих се на земята и не можех да повярвам. Разплаках се.

Някой звънна на вратата отидох да отворя и кой да видя отново беше Кейдън. "Странно" от Зоуи ли е научил къде живея. Отворих му без да се замислям как изглеждам.

- Лауу!

- Какво искаш Кей? -.реших да давам по - бързо сега не ми беше до него.

- Хей..ъм..аз такова..Плакала ли си?

- Какво ти пука?!

Изведнъж усетих топла прегръдка. Той беше обвил ръце около мен. Не се сдържах и започнах да плача на рамото му. Не се отдръпнах, признавам си беше ми приятно. Разказах на Кейдън за станалото с нашите. Той ме успокои и ми каза, че всичко ще е наред. Всичко ми се стори толкова странно. Та ние се запознахме вчера.