Love, gun and other drugs

Част 1

Беше лято. Отново бях на тренировки. Бях толкова изморена. Нямах сили за нищо, но не ми се седи и цял ден в нас. И без това няма никой.  Нашите отново са на работа.  Брат ми и сестра ми също ги няма.

....

Със Зоуи се прибирахме от тренировка. Поканих я у нас. *тогава тя беше най-добрата ми приятелка. Там където живеех не познавах никой и не излизах с никой, докато веднъж с нея решихме да излезем. Да се насладим на хубавото време. Или поне така си мислех аз.

Отидохме в един парк. Избрахме си пейка и си говорихме. След време дойдоха някакви момчета, но аз не ги отразих. За разлика от нея.

- Виж Кер, единия те гледа! - каза присмивно Зоуи.

Не исках да поглеждам.
Тогава не се интересувах от момчета и не ми пукаше за тях. Ъгх, все едно целия свят се върти около тях.

След около 10 минути двете момчета довтасаха. Не се и учудвам, а Зоуи не спря да говори колко са сладки. Блях "били сладки", друг път. Вече започнах да се ядосвам.

Когато изведнъж...

- Здравейте, аз съм Джош, а това е приятелят ми Кейдън.

Отново не ги погледнах. За разлика от Зоуи, която се изчерви и ми прошепна: - Единия е по-голям! - каза тя самодоволно. И аз какво, компот ли да му отворя!?

Хах, горката беше доста наивна. Харесва си всяко момче.
След като те започнаха да се опознват, аз си извадих телефона и започнах да си играя на нещо.

Минаха около 15 -20 минути, когато Кейдън се опита да ме заговори. Дори не знам как съм му запомнила името.

-Хей, мълчаливке! Как се казваш? - каза той с леко надсмиване.

Когато дигнах глава, за да го видя, изгубих всякаква способност да му отговоря. Но бързо се съвзех.

- Хей, аз съм Кари! - отвърнах му, с лека чаровна усмивка. Оф, не е красив. Каква си тези мисли? Май е от топлото.

Той беше висок, рус и със кристално сини очи. Изведнъж усетих как сърцето ми бие по - силно отвсякога. Не, няма как да се влюбвам...не е възможно. Та аз дори не знам какво е да си влюбен, а и не вярвам в истинската любов.
Успокоих се и просто се включих в разговора. Поне веднъж и аз да се забавлявам.
Все пак един път се живее.