Love, gun and other drugs

Истината е жестока [1]

- Ало? Кари къде си? Ало? Кари какво става? - не можех да кажа и дума. Затворих му.

В момента не исках да говоря с него. Какво ще правя сега. Как ли ще реагира Кейдън като му кажа. Сигурно ще е съсипан. Знам само едно, трябва да спра да се само съжалявам и да се излекувам. Втори стадии, рак! Как за бога се лекува това?!
"Ставай Кари и се вземи в ръце"
Влезнах отново в кабинета на лекаря.
- Извинете, аз просто.
- Да знам, че ти е трудно. Синът ми също има рак.
- Аз..ъм как мога да се излекувам. - Ти имаш левкимия, което е рак на кръвта. Трябва да вземем костен мозък, за да знаем с кого си съвместима и човек който е здрав, може да ти дари костен мозък. Имаш ли брат или сестра?
- Имам и брат и сестра.
- Страхотно, така имаш по - голям шанс да намериш правилния донор.
- Добре, какво трябва да направя?
- Поговори с тях. Ще е хубаво да споделиш на близките си за болестта.
- Докторе аз имам дете. Тя е още малка, но когато я кърмя ще й навредя ли?
- Не. За сега не, но когато започнем с химиотерапията, няма да можеш да я кърмиш. Но дотогава има още време.
- Добре, благодаря.
- Г-це Рийвс, това е номера ми, ако има нещо ми звъннете.
- Благодаря, довиждане.

Излезнах от болницата и се качих в колата. Имах 7 пропуснати от Кейдън.
Запалих двигателя и потеглих.
Пуснах си радиото. В ушите ми веднага зазвуча новата песен на Адел - Hello.
Харесвам тази песен, а пък и Адел винаги пее подобни сърцераздирателни песни.

Спрях пред къщата. Поседях още малко в колата и след това излезнах, готова да кажа истината на Кейдън.
Отключих врата и видях Кат на дивана.
- Хей.
- Кер, къде беше? Кейдън се побърка!
- Аз..аз трябва да говоря с него.
- Какво е станало?
- Аз имам рак. - казах го наведнъж без да увъртам. Просто май още не го осъзнавах съвсем.
- Как така? - първоначално се засмя. - Някоя от твоите шеги нали?
- Кат, виж. - приближих се към нея. - По - добре седни. - седнахме на дивана и не знаех от къде да започна.
- Бях в болницата, оттам идвам сега, от няколко дни ми става лошо и започнах да кашлям кръв. За това се посъветвах с лекар и разбрах, че имам левкимия. - когато погледнах Кат, една сълза се спускаше от окото й.
- Оо моля те, не плачи! - прегърнах я и се опитах да я успокоя.
- Защо?
- Защо какво?
- Защо на теб, преживя толкова неща, та ти се още млада и живота е пред теб. - избърсах сълзите й.
- Ами не знам. Така е решила съдбата, може би не трябва да живея повече. - гледах в една точка като хипнотизирана.
Чух стъпки зад мен и видях Кейдън. Дали е чул това, което казах?