Love, gun and other drugs

Почивайте в мир

Извади ножа, който бе забил в мен и го хвърли на земята. Сложих си ръката върху раната. Имаше кръв навсякъде по мен. Паднах на земята.

- Кейдън! Какво си му направил? - видях мъжка фигура да се приближава към мен.

Том

Това беше, ще говоря с Кари и ще й призная чувствата си. Не мога да съм далеч от нея. Очите й, усмивката й, красивото й тяло. Кейдън трябва да се радва, че е нейн съпруг, защото тя виниги събира мъжките погледи.
Знам, че са женини, но все пак мога да опитам.
Излезнах от нас и тръгнах към тяхната къща.
Живеем близо един от друг, за това за няма и пет минути, вече бях пред тях. Чух викове. Това не е на добре. Беше отключено и за това влезнах направо.
Някакъв мъж наръга Кейдън в стомаха.

- Кейдън! Какво става? - той се свлече на пода. - Кой си ти?
- Аз съм баща му? - баща му...моят никога не би ме наранил!
-Защо си го направил? - одитох до Кейдън и извадих телефона си, за да извикам линейка.
- Не ти влиза в работата! А ще предадеш ли на Кари, че играта тепърва започва. - усмихна се някак извратено.
- Какво имаш предвид?
- Много въпроси задаваш. До скоро! - излезна, а на мен тъкмо ми вдигнаха.
- Приятелят ми бе наръган с нож в корема. Елате възможно най - бързо. - казах им адреса.
- Добре, господине. Той диша ли?
- Секунда. - проверих пулса му. Карал съм курс по бърза- помощ.
- Да диша, проверих пулса му.
- Добре, притискайте раната, линейката ще дойде до 5-10 минути.

Затворих телефона. И сега ми остава само да чакам.
- Кейдън дръж се! Имаш жена и дете, за които трябва да се бориш. Две прекрасни същества, които те обичат страшно много.
- и в този момент осъзнах, че ще е по - добре ако не казвам нищо на Кари, относно чувствата ми към нея. Тя го обича и аз не мога да променя това.
- Том..
- Още малко, братле.
- Кажи й, че я обичам!
- Не ти сам ще й го кажеш.
Чух сирените на линейката.
- Насам! - извика силно.

Влезнаха двама мъже, които го сложиха на една носилка и го изведоха от къщата. Качиха го в линейката, аз се качих при него.

Кари

С Дея вече сме на гробището. Не съм идвала тук от много време. Но все още си е мрачното подтискащо място. Мразя гробищата! Няма по - гадно място от това. Напомня ти какво си изгубил и не можеш да направиш нищо по въпроса.
- Дея, сега ще те запозная с баба и дядо. - тя все още си беше будна.
Стигнах до гроба им. Странно за толкова години няма трева около него и са оставени цветя. Е все пак явно някой е идвал тук.
- Здравейте мамо, тате! - една сълза се спусна от окото ми.
- Това е моята дъщеря. Казва се Дея и е на месец и половина. Сигурна съм, че щяхте да я обикнете. През тези две години се случиха много неща, но тя е най - хубавото! Вече съм омъжена. Занимавах се с вашия бизнес, но вече не. Няма да направя вашата грешка! Детето ми не заслужава да живее в този свят. - избърсах сълзите си.
- Кейдън е прекрасен! Предполагам, че и него щяхте да харасете. Хах. Той също се занимава с този бизнес, с наркотиците, но и на него баща му не му е оставил избор. Внимаваме много, за да не пострада Дея. На скоро разбрах, че съм болна. Имам рак. - погледнах малкото съкровище в ръцете ми. - Липсвате ми толкова много!

"Тук почиват Беатрис Адамс и Тейлър Адамс. Любящи майка и баща."

На тате често му виках Тей -Тей, когато бях малка. Телефона ми звънна. Том. Защо ли ми звънни?
- Кари, Кейдън е в болница! Баща му го наръга с нож в корема. Изгуби много кръв. Кари, той е...

Хей, исках да ви пожелая ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ! Да сте живи и здрави и много щастливи. Да четете все така историята ми. Хаха
Скоро мисля да завърша историята, знам, че накачвам често, но все се надявам да чуя мнението ви до сега като цяло за историята.
Весело посрещане на новата година! ^^ ❤