Мислех, че е мъртва...

611 35 3
                                    


Когато се прибрахме всички бяха участвали в това да направят хубава стая за малката.
- Лауу! Кейдън та тя е страхотна!
- Наистина ли ти харесва?
- Меко казано харесва! - сложих Дея в креватчето й. И огледах по подробно всяка част от стаята. Имаше бели тапети с малки розови цветчета. Хубаво розово легалце. Гардероб, играчки и всичко нужно.
- Много ми харесва.

...............

- Хайде, скъпа моля те спри да плачеш! Какво искаш да направя? - Дея не спираше да плаче. Не знам защо, не знаех какво да правя, нямаше кой да ми обясни.
- Дай ми я на мен, може и да успея да я успокоя. - каза Кейдън и я взе от мен.
- Принцесо, защо не спинкаш? - той започна да й пее. И тя се успокои.
- Не знаех, че можеш да пееш!?
- Ами никога не си ме чувала. Искаш ли и ние да заспиваме? - Кейдън вече се прозяваше.
- Не мисля, че ще мога да заспя. Мисълта, че не се справям с грижите за Дея ме измъчва. А пък и трябва да поговоря с Крис за това, което знае, за хората които ни преследват. - щях да се разплача, но нямаше да позволя отново да има сълзи в очите ми. Трябва да съм силна! Както винаги!
- Кари, много нещата са ти на главата, не мислиш ли?! Справяш се чудесно с малката. А за онези, които искат да ни навредят, не знаят с кого си имат работа. - той се приближи до мен и ме целуна. След това задълбочи целувката и скъси възможно най - много разстоянието между нас. Не знам как го постига, но когато ме целуне сякаш целия свят изчезва, забравям за всички проблеми.
- Кейдън.. - опитах да прекратя целувката.
- Кажи? - той впи устните си в моите.
- Имам работа.
- Да, да си до мен. - добре може би работа щеше да почака.
- Не стига, наистина, не мога да спра да мисля за това, което ни преследва. - пуснах Кейдън и реших да си взема душ.
- Ох, Кари. Сега пък накъде тръгна.
- Отивам да се изкъпя.
- Оо и аз искам. - той леко се забърза докато ме стигне отново и започна да ме гъделичка.
- Кей, престани. - не можех да избягам от него.
- Добре, щом така искаш. - той ме вдигна и ме преметна през рамо.
В следващия момент бях под душа, мокра и то с дрехите.
- Оо така ли ще играем. - взех душа и започнах да мокря и него.

Накрая и двамата бяхме вир вода и затова се изкъпахме заедно.

........

Увих една хавлия около тялото си. И се погледнах в огледалото в стаята. Раната на корема ми беше леко почервеняла. Гледах тялото си и не се харесвах. Както когато бях малка.
- Как може все още да си толкова секси!? - каза Кейдън, сякаш разбра какво си мисля.
- Аз? Секси? Да бе!
- Да, дори след като роди изглеждаш прекрасно.
- Май само аз не мисля така. - облякох се и слезнах в кухнята да си взема нещо за ядене.

Бях на предпоследното стъпало и ми се зави свят. Подпрях се бързо на стената. Сигурно е защото не съм яла.
- Добро утро Кари!
- Добро утро Крис. Какво има за ядене?
- Ами не знам аз вече ядох.
- Защо ли не се учудвам. Ели къде е?
- Спи горе.
- Аха ами Кат.
- Какво за мен? - Кат току-що влезе.
- Къде беше?
- Ами видях се с Даниел.
- Моля?! Шегуваш се нали? Ами Сам?
- Спокойно, Кари! Аз обичам Сам. А Даниел бе първата ми любов, просто си поговорихме. Това е.
- Добре, Кат. Но не му позволявай отново да те нарани! - отидох до нея и я прегърнах.

- Е Крис разкажи ми всичко, което знаеш за тези, които ни търсят.
- Все още не знаем името му, но знаем, че малко след като ти слезе от сцената, той или тя се качил на нея.
- Как така той или тя?
- Ами името зад което стои е The shadow (сянката).
- Леле уплаших се. - казах саркастично.
- Проблема е, че е набелязал теб и Кейдън. А ако сега разбере, че имате дете, ще използва този факт срещу вас.
- Добре, какво сме й направили. През годините не чух за...
- The Shadow
- Се тая, ако ще й психопат да се нарича пак няма да ме уплаши. След всичко, вече трудно се плаша.
- Да знам. Аз също!
- Първо ще хапна след това ще звънна тук- там и ще поразпитам. Може някой да знае нещо.
- Добре.

Отидох в кухнята и реших да си направя яйца. Извадих две яйца от кутията. И пуснах котлона. Взех и малко сирене. Мама винаги така ми ги правеше. Тя ужасно много ми липсва.
Някой ме прегърна през кръста.
- Ей, гладен ли си?
- Мм да. - премести косата ми от едната страна, аз наведох леко главата си настрани и той леко ме захапа.
- Не мислех, че ще ядеш мен. - взех още яйца и увеличих дозата. - Ти си вкусна!
- Кейдън ако искаш истинска храна ме остави за две минути.
- Но аз не искам!
- Не искаш да ядеш така ли?
- Добре, добре ти печелиш. - той се отдръпна и аз продължих с "готвенето".

С Кейдън ядяхме и се наслаждавах на сготвеното от мен. Отдавна не се бях приближавала толкова близо до печката! Хах. Кейдън прекъсна тишината.

- Говори ли с Крис?
- Да, но нямаме много информация.
- А тази, която имаме е?
- Ами някакъв или някаква е започнал да става известен след като се оженихме. Печели доста, клиентите са доволни. Стоката била много добра. Но не знам защо има някакъв проблем с нас и ни мрази.
- Нас?
- Да, мен и теб. И така, сега ако разбере за Дея, може...
- Нищо няма да й направи! И косъм няма да падне от главата й! - прекъсна ме Кейдън, разбирайки какво имам предвид.
- Също така знаем и името зад което стои. "The Shadow". Явно доста добре е подбрал името си.
- О, боже мой! Мислех, че е мъртва?

Love, gun and other drugsDonde viven las historias. Descúbrelo ahora