Love, gun and other drugs

Част 28

- За съжаление не мога. - някой седна на леглото.
Обърнах се към фигурата зад мен. Доста се учудих.
- Какво правиш тук?
- Съжалявам за вчера!
- Ти не си виновен. Искаше да ме предупредиш.
- Просто той е идиот, а ти не го заслужаваш. - обърнах се с гръб към Том. След това седнах на леглото и му направих място да седне.
- Искаш ли малко да те разсея?
- Как?
- Ъм...ще играем на въпроси. Ще се опознаем повече.
- Добре.
- Аз съм първи. От кога пушиш?
- От както...след като нашите починаха. Но пуша по една - две цигари на седмица. Ти пушиш ли?
- Ами...да.
- Мхм.
- Как са починали родителите ти? - защо всички ги интересува.
- Ъм искаш ли да се разходим? - погледна ме учудено.
- Ъъ...добре. - той разбра, че избягвам темата.

Разхождах ме се в парка до хотела. Времето беше мрачно и студено. Както и самата аз. Чувствах се победена, разбита, сломена. И отново беше зададен този въпрос.
- Какво е станало с родителите ти?
- Защо толкова настояваш да знаеш?
- Защото когато човек сподели нещо такова, му олеква. - това Том ли го каза!?
- Добре, ще ти кажа, ако и ти ми кажеш за вашите.
- Дадено.
- Отвлякоха ме преди около година. Когато разбрах къде се намирам бях при шефа на родителите ми. Те пътуваха много, но не знам какво са работели. Заведоха ме в една стая. Нашите бяха завързани. Той ги застреля пред мен. - вече не мога да се правя на силна. Разплаках се и седнах на една пейка. Той седна до мен и ме придърпа в прегръдките си.
- Съжалявам. Това те е променило нали?
- Нека сменим темата.
- Добре. Моите родители, починаха когато бях на 6, Джаред беше на няколко месеца. Първо майка ми почина. Беше убита. Преди година и половина почина баща ми. Беше болен. От тогава се грижа за Джер. Само двамата сме.
- Съжалявам за вашите.
- Хей, не плачи. - той избърса сълзите ми. Погледнах го в очите. Бяхме толкова близо. Чак сега забелязах тези пъстри очи. Бяха красиви.