Love, gun and other drugs

Рак

Бяхме в болницата. Беше късно и имаше много хора. Държах главата на Дея и я пазех от силната светлина в коридора, както и от ранените хора. Те малко ме плашеха,  пък камоли нея. Кейдън беше до нас и търсеше кабинета, който ни казаха на регистрацията.

- Ето го. - Кейдън връхлетя вътре. Дори не почука.
- Господине, можеше поне да почукате. - той отвори устата си, но от нея не излезна звук, защото го спрях преди да каже някоя простотия.
- Извинете докторе, просто тя е не спира да плаче и цялата гори.
- Добре, нека я прегледам. Съблечете я. - поставих я на едно място само за бебета и внимателно я съблякох. Все още беше топла.
- Така, мила нека видим какво ти е. - каза и й се усмихна.Но въпреки това, тя се изплаши и продължи да плаче.
- Не мога да гледам! - зарових глава между рамото и врата на Кейдън. Той постави ръцете си на кръста ми.
- Спокойно, Кер. - отдавна не ме бе наричал така.
- Добре, тя има температура, не е много висока. Ще ви изпиша едни лекарства и ще се оправи. Всичко останало е наред. Но ще трябва много да я пазите, за да не се влоши и може би ще е по - добре, ако не е около много хора.
- Добре, благодарим ви! - Кейдън вече бе спокоен и отговори вместо мен.

Отидох до Дея и започнах да я обличам. Вече не плачеше, но от време на време продължаваше да мрънка. Почти я бях облякла, но внезапно ми стана лошо и леко залитнах.
- Ей, какво ти е? - Кейдън ме хвана.
- Нищо, просто съм изморена.
- Хайде да се пребираме.
- Мхм. - той взе Дея и ме хвана за ръка.

Излезнахме от болницата и пред нея всички ни чакаха.

- Какво става?
- Как е тя?
- Какво и е?
- Нека всички се успокоят. Има температура, не е толкова сериозно. Но не трябва да е около много хора. - Кейдън им обясни и след това се качихме в колата.
- Ще е трудно да ги държим далеч от нея.
- Със сигурност. - той потегли и след това се прибрахме.
По време на пътя никой нищо не каза. И двамата сме изморени. Покрай Дея не можем много да спим.

Кейдън спеше на голямото легло до мен. Дея спеше в другата стая сладко, сладко. Бяхне оставили по един бебефон в нашата стая и в нейната. Усетих странен вкус в устата и отидох до тоалетната.
Пуснах лампата и се погледнах в огледалото. Имах големи кръгове под очите и кожата ми е бледа. Честно казано не помня кога ядох за последно. Изведнъж странния вкус отново се върна.
Сякаш повърнах, но този път беше нещо по различно - кръв.
О, боже мой! Тече ми кръв от устата. Започнах да кашлям и то само кръв. Изплаших се и то много. След няколко минути всичко свърши. Измих устата си и отново се погледнах в огледалото.
"Какво става с мен?"
"Каква е тази кръв?"
Въпросите връхлетяха главата ми. Върнах се в стаята. Кейдън все още спеше. Погледнах часовника на телефона си беше 6 сутринта. Мразех болниците и лекарите, но мисля че трябва да отида и да ме прегледат. Върнах се в банята и пуснах водата, за да се напълни ваната.
Всички в къщата спяха спокойно. Само аз не можех да направя същото като тях.
Взех си кърпа и някои неща.
Спрях водата. Свалих дрехите си и влезнах във ваната. Топлата вода обгърна тялото ми. Отпуснах се. Полежах така известно време и след това измих тялото си със сапун. Не знам защо, но се чувствах много мръсна.
След около час излезнах от банята и отидох да се облека. Отново ме заболя главата. Вече започнах да свиквам.
Облякох си едни дънки и един розов пуловер. Все пак беше есен и ставаше студено. Вързах косата си в небрежен кок и прикрих с малко грим кръговете под очите ми.
Слезнах на долния етаж. Все още нямаше будни. Облякох якето си и се сетих, че нещо забравям. А да! Върнах се и целунах Дея и Кейдън. Взех ключовете за колата и излезнах.