Част 17

715 57 1
                                    

- А това обяснявали?!
Не мога да повярвам! Той ме целуна. Да не би да ме харесва?!
Най - странното е, че не усетих нищо.
- Защо го направи? - бутнах Джаред. - Защо ме целуна?
- Кари мисля, че съм влюбен в теб!
- Но как...защо..? - бях объркана и леко ядосана.
- Кер, това ли заслужавам? Затова ли избяга от Лондон?
Обърнах се и видях Кейдън. Не мислех, че толкова бързо ще ме намери.
- Виж Кейдън, не е това което изглежда.
- А как изглежда Кер!? Ти се целуваше с това момче! Познавате ли се изобщо?
- Не..ние..
- Дори не се познавате! - в следващия миг Кейдън удари Джаред. Опитах се да ги спра, но не се получи. Тогава извадих пистолета си и стрелях в тавана.
При звука от куршум и двамата се обърнаха към мен и ме изгледаха очудено.
- Защо ми причиняваш това Кер? Защо ме караш да се чувствам така?
- Аз ли съм ти виновна? За тъпата сделка с Дани! За тъпия бизнес! Или затова че се влюбих в теб!? Ти пита ли ме как аз се чувствам! След смъртта на нашите всичко се промени! - виках толкова силно, но не се разплаках. Обещах си повече никога да не плача. - Остави ме намира! И ме забрави! Джаред съжалявам, че трябваше да се запознаем така! - тръгнах си от дискотеката, докато събирах десетките погледи на непознати хора, които бяха толкова пияни, че не смееха дори да мръднат.

ГТН Кейдън

- Ти си виновен идиот такъв! - какъв е тоя, къде ли са се запознали?
- Аз ли? За какво? Не аз ти налетях!
- От къде се познавете?
- Запознахме се в самолета. Тя ни заплаши, че ще ни разтреля. - зад него се появи някакъв непознат мъж.
- Ти пък кой си?
- Аз съм брат му.
- Ясно, това е в стила на Кари, имам предвид разстрелването. - така вече всичко си идва на мястото, но не разбирам защо той я целуна, все пак се познават от скоро. При мисълта за целувката им се ядосах още повече. - Имате ли представа какво стана току що?
- Ъм не. - и двамата отговориха в един глас, личи си че са братя.
- Миналия път когато тя се ядоса така, се напи и замина за Париж.
- Ясно. Тя е луда. - Том не беше прав. Разбрах как се казва докато те обсъждаха нещо. Е да луда е, но си е моя.
- Добре дошъл в моя свят! - казах му и излезнах от дискотеката, за да я намеря.

- Идваме с теб!
- Няма начин! Само ще ме забавите!
- Е съжалявам приятел вече и ние сме замесени.

Качихме се в тяхната кола. И тръгнахме из града да я търсим.
Пф "Града на любовта", глупости. Сигурно на Кари това и харесва.
Тя ми липсва. Липсва ми аромата й, устните й, топлината й докато ме е прегърнала, красивите й очи и прекрасната й усмивка.

- Ето я спри колата!
- Недей! Кари, спри! - само не и това.

Love, gun and other drugsTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang