Love, gun and other drugs

Lost

~След една седмица~

Гледната точка на Кейдън

Искам да го убия! Как можа да я накара да направи такова нещо. Как? Защо? Какво толкова съм му направил? А тя, защо изобщо го слуша? Аз дори не знаех, че е жива, не ме потърси толкова дълго време, а сега за здрасти ми забива нож в гърба! Мразя я. Мразя и него и нея! И  ще си платят, затова което ми пречиняват в момента. Те не знаят какво означава любов като нашата. Тя е дълбока, като някой кратер, тя кара цялото ми тяло да трепери само когато чуя гласа й, когато ме докосне изгаря кожата ми, но не ме боли, а искам още и още. Така искам да я докосна...Тя е моя и никой няма право да ми я отнеме!

Ретроспекция

Кейдън лежа в болницата още два дни, той се възтанови бързо. През това време Кари се сближаваше все повече и повече с брат си и сестра си. Малката Дея растеше сякаш със скороста на светлината и родителите й и се радваха и я обичаха ужасно много. Тя е техният лъч светлина.
Джей се изследва и дари костен мозък на сестра си. Изглеждаше всякак всичко се оправя и нищо не може да развали щастието им.
Но..през това време бащата на Кейдън и сестра му искаха да вземат всичко, което има той, искаха парите му и щяха да ги вземат на всяка цена. Сестра му го мрази, затова че майка им си отиде заради него. Но тя не знае цялата истина. Баща им винаги е пазел една тайна. Майка им е жива.
Той ги е лъгал през всичките тези години и те сляпо са вярвали на всичко.
Сега сестра му иска отмъщение и баща им ще й помогне. Като вземат най - скъпото на Кейдън. Семейството.
***
Беше тъмна и прохладна вечер. Саманта бе готова с плана за отмъщението си.
- Извинете ще ми помогнете ли, май се изгубих? - Кари тъкмо се прибираше от лекар, за да съобщи една прекрасна новина на любимия си. Има вероятност да се излекува. Тя бе на седмото небе от щастие.
- Да, къде трябва да отидете?
- Аз, никъде скъпа, но ти да! - Саманта, упои Кари и я отвлече.
Всичко стана бързо. Никой нищо не видя. Няма свидетели на около, няма жива душа. Тя просто изчезна.

Край на ретроспекцията

Гледната точка на Кари

Събудих се някакво тъмно, влажно и студено място. Какво се случи? Кое бе това момиче? Защо ме отвлече, та аз дори не я познавам. Седях на един метален стол и ръцете ми бяха здраво завързани с дебели въжета, които разраняваха кожата ми. Усещах лека пареща болка, но тя бързо изчезна, когато вратата се отвори и видях така познатата ми противна мъжка фигура. Ето кой в действителност ме е отвлякал, но защо? Вратата бе точно пред мен и светлината, която се появи, сякаш изгори очите!
- Здравей, скъпа! Как спа? - той се приближи към мен и отново видях противното му лице. Усмихваше се толкова мазно. Сигурно гадна му мазна усмивка е колкото едно шише олио. Леле, какви неща си мисля дори и сега!