Love, gun and other drugs

Част 3

Тази прегръдка продължи още няколко минути. Отдръпнах се от него и погледите ни се срещнаха. Отново видях тези топли сини очи. Звъннах на сестра ми, за да й кажа за нашите. Кейдън остана с мен докато тя не дойде с приятеля й.

.....

Нашите не бяха толкова зле, имаха само охлузвания по тялото. Успокоих се. Прибрахме се всички заедно.

На другата сутрин бях на училище. Офф..колко ме мързи..не може ли да си остана вкъщи?! След около десет минути станах и бързо се оправих.

Първи час имах химия. Мина доста бързо и това ме радваше. След даскало бях на тренировка. Със Зоуи тръгнахме към стадиона. Нямах желение да тренирам. Занимавах с този спорт вече седма година, но след като влязох в пубертета ми казаха, че съм дебела и че трябва да отслабна.

Минах през какви ли не диети. Няколко пъти се разболях. Свалях по 8 килограма за две седмици, но те пак не бяха доволни. Аз съм висока 1,70 и според околните бях клечка, но аз вече психически знаех, че съм дебела. Честно казано, вече ми е писнало от всичко това.

....

Вече трети ден не ядях и от време на време ми ставаше лошо, но не обръщах внимание. Все пак не за първи път съм на диета.
Когато се прибирах видях Кейдън.
Не направих нищо и продължих по пътя си. Изведнъж се блъснах в някого. Оказа се той. Усмихна ми се и се опита да ме прегърне, но аз се отдръпнах.

-Кари, какво има? Сърдиш ли ми се?

- Не, няма за какво - как да му обясня че не ми е до него и не съм в настроение?!

- Моля те обясни ми! - усетих лек гняв в гласа му.

- Нищо няма, моля те остави ме намира! - вече му се развиках, изкарах си всичко на него.

Изведнъж се почуствах слаба и ми причерня. Не помня какво стана.

ГТНКейдън

Защо беше толкова тъжна? Защо си го изкара на мен? Нищо не разбирам. Изведнъж тя се строполи на земята. Не знаех какво да направя. Всичко стана толкова бързо. Повдигнах главата й и се опитах да я свестя. Нищо не помогна. Видях баща ми и го помолих да ни закара в болницата. По пътя телефона й звънна няколко пъти. За щастие беше сестра й. Обясних й какво е станало и тя каза, че ще дойде.

Тя лежеше в скута ми. Гледах това красиво и невинно лице. Чудех се как това усмихнато момиче беше толкова слабо и тъжно.

Обясних всичко на лекарите и седнах да чакам.

....

ГТНКари

Събудих се в някаква стая. Доста ме болеше главата. Видях Кейдън да спи на един стол до мен.  Имах сили, колкото да го събудя.

- Кейдън! - извиках с цяло гърло.

Той подскочи от силния ми вик и ме загледа доста очудено. При реакцията му не можех да спра да се смея. Беше като попарен.

- Кари, защо викаш?..

- Искам да си ходя. Няма да стоя в тази гадна болница! - казах му го троснато.

- Съжалявам, но...това няма да стане. - той погледна към земята и изглеждаше леко тъжен.

- Защо? Нищо ми няма! - нищо не разбирах.

- Кари, виж ...лекарите ти направиха куп изследвания и казаха, че не си яла от доста време. Също така ти направиха и рентгенова снимка и установиха, че имаш някакви сериозни проблеми.

Знаех, че от няколко седмици ме болят костите, но не предполагах, че е нещо сериозно. В крайна сметка се оказа, че ще ходя на физиотерапия, иначе няма да мога да ходя нормално. Изписаха ме от болницата чак след два дни. Само Кат идваше да ме види. Знаех, че мога да разчитам на нея. Ние учехме заедно и цялото й име е Катерина. Тя е с руса коса и зелени очи. Доста е красива.

След болницата спрях да тренирам, май беше окончателно.

.....

Не бях говорила с Кейдън вече втора седмица. Не исках аз да го търся, а и нямаше за какво.
Най - после отивах на училище, не че беше голямо щастие, де, но все пак Кат ми липсваше. По пътя се сблъсках с някого..вдигнах поглед и се изплаших до смърт...