Love, gun and other drugs

After all this time?...Awlays!

- Тя е жива и има леки наранявания. Извадила е голям късмет. - леко ми олекна. Слънчицето ми е живо. Но любимият ми все още не е добре. Част от сърцето ми липсва. Има дупка, която не мога да запълня без него.

***

Оставих баща му да лежи на земята. Не ми пука за него, той си го заслужи. Но..о, боже мой! Вината за катастрофата е моя!
Ако бях приела предложението на онзи, може би Кейдън щеше да е добре, щеше да е до мен. До дъщеря си.
Тръгнах веднага към болницата. Извиках си такси, през цялото време стисках телефона в ръката ми с всичка сила. Не спирах да мисля за всичко, което се случи за последните 24 часа. Мислите ми препускаха толкова бързо, че главата ме заболя, но игнорирах тази болка, душевната е много по - голяма.
- Госпожице? Госпожице стигнахме.
Излезнах от транса, в който бях изпаднала.
- Аа, да благодаря. Заповядайте. - имах пари в джоба на дънките.
- Добре ли сте?
- И аз не знам.

Излезнах от таксито и се насочих към така познатата ми болница. Това мястото се превърна като втори дом за мен. Идвах всеки ден и стоях по няколко часа. Познавах повечето сестри и някои лекари. Познаваха й Дея, защото тя понякога идваше с мен както и Кейдън. Казах му, че не е нужно да идват, но той държеше на своето. Беше до мен, сега е мой ред да бъда при него.

- В кой стая е Кейдън Рийвс?
- Един момент. - жената на рецепцията вдигна поглед и ме позна веднага.
- Боже, Кари какво се е случило с теб, изглеждаш...не много добре. - съвсем забравих за боя, който понесох от онова копеле. Сигурно приличам на зомби.
- В коя стая е Кейдън? - не исках да бъда груба, но в момента много не ми пукаше.
- Ами той е в интензивното. Какво се е случило?
- Ами и аз не знам. Къде е Дея?
- В момента Дан я преглежда.

Дан е личният ми лекар. Той се сближи с мен. Защото синът му страда от същата болест и отчасти разбира какво ми е.

- Добре, благодаря. - тази дума я изричах толкова механично. Не се замислях над смисъла й досега.
Не оценяваме малките неща, не се замисляме какво дават някои хора за нас. Осъзнаваме всичко това, чак когато стигнем ръба и погледнем надолу, виждаме края и безизходицата, която ни обгръща от двете страни.

Запътих се първо към Дан, за да си взема дъщеричката.

- Дея, слънце! Как е тя?
- Спокойно Кари, всичко е наред. Има малко синини и драскотини, но няма нищо сериозно. Така че си отдъхни малко.
- Дан?
- Да?
- Благодаря ти! Наистина за всичко, което направи за мен. - устните ми се изкривиха в нещо подоно на усмивка.
- Няма защо, Кари! Ти го заслужаваш.
- Мога ли да видя Кейдън?
- Той все още е в операция. Трябва да изчакаш.