Love, gun and other drugs

Миналото винаги те преследва

Качих се в стаята и видях Дея. Тя спеше в малкото си легалце.
- Принцесо! Обичам те, повече от всичко! - леко я целунах, колкото да не я събудя. - Тати, май не приема мама болна.  - една сълза падна на одеалцето й. - Но, мама ще е силна заради теб. За да мога да те гледам как растеш и дивееш. - лека усмивка се появи на лицето ми.
- Оо, скъпа ще я гледаш и ще й се радваш! Няма да те пусна! - обърнах се и видях,че Кейдън е в стаята.
- Но..
- Никакво но, аз те обичам! Съжалявам за преди малко, не исках да прозвучи така, просто никога няма да мога да приема това, че...дори не можа да го кажа. - наведе се и ме целуна. С тази целувка разбрах, че той е готов на всичко за мен, както и аз за него. Обичам го прекалено много!
- Сега ми разкажи всичко и обещавам да не се ядосвам! - знаеше, че ще го накарам да обещае, все пак той вече веднъж ми се ядоса.

Разказах на Кейдън всичко, до най - малката подробност. Чувството за безсилие отново ме обзе. Вече не плачех, може би защото вече нямам толкова сълзи, нямам вече какво да изплача, за това просто гледах в една точка и преповтарях моментите от последната седмица.
- И ще звъннеш ли на брат ти и сестра ти?
- Ами все още не знам. Не съм говорила с тях отдавна. Те дори не знаят, че съм женена и имам дете.
- Мисля, че ще се зарадват, все пак си тяхна сестра.
- Да, предполагам. Но, аз съм още на 18! - не мисля, че ме разберат.
- Кари, спокойно, дишай дълбоко! - поех си дълбоко въздух и издишах. - Те също са твое семейство.
- Добре, ще им звънна.
- Добре, хайде да хапнем нещо. - оо, да аз хвърлих саднвича му на земята.
Отново слезнахме в кухнята, отворих хладилника, за да направя нещо за ядене.
- Кари аз ще сготвя! - целуна ме нежно по главата.
- Добре.
Седнах на един стол до барплота и го гледах как готви, беше и без тениска, защото му било топло. По средата на ноември и му е топло! А аз както винаги умирам от студ. Но все пак се наслаждавах на гледката, защото така беше многоо секси. Изваяния му гръб и начина по който правеше всичко, сякаш готви всеки ден и движенията които правеше, се едно е по-лек от въздуха и всичко става толкова изящно.
- Знам, че пак си се замечтала за мен! - ама дори не ме погледнал!?
-Ти да не владееш телепатия или нещо, за което не знам? - погледнах го под вежда.
- Пак този поглед! - още беше с гръб към мен.
- Започваш да ме плашиш.
- Ууу, някой май го е страх. - обърна се към мен и държеше нож в ръката си.
- Мир! - направих кръст с пръстите си и насочих ръцете си към него.
- Сега ще видиш един мир! - той остави ножа и започна да ме гъделичка.
- Кейдън не спри! - успях да отскубна от хватката му и започнах да тичам.
- Не можеш да избягаш от мен. - продължих да тичам и след това се скрих зад една врата.
- Където и да си ще те намеря! - той започна да пее.
- Ужасен певец си! - спънах го, но той ме хвана за ръката и паднах заедно с него.
-Аз победих! - лежах върху него на студения под и вече не ми беше толкова студено.
- Не мисля така!
Обърна ме и сега той беше над мен.
- Ей не е... -  не успях да довърша  и той се наведе и ме целуна. Но в последния момент си  извъртях  главата и той  ме целуна по бузата.
- Аа искам си целувката!- направи тъжна физиономия.
- А аз съм гладна! - двамата станахме от земята и се върнахме в кухнята.
- Заповядай, Бон Апети! - мм спагети.
- Любимото ми!
- Знам! - започнах да ям прекрасните спагети на Кейдън. Изведнъж усетих гаден вкус в устата. Щях да повърна. Бързо станах и се насочих към тоалетната на първия етаж.
Застанах над тоалетната чиния и повърнах.
- Кари какво стана? - Кейдън застана до вратата.
- Ами нищо повърнах. - обърнах се към него и видях изплашения му поглед.
- Кари, устата ти! Цялата е в кръв! - погледнах се в огледалото. Бях повърнала кръв.
Измих се и чух се на вратата се звъни. Знаех, че Кейдън ще се притесни и за това реших аз да отворя.
- Секунда! - не спираше да звъни. В мига в който отворих вратата веднага съжалих. Какво прави той тук!?