My Step-brother

💗14💗

Минаха два часа и Уойонг излезе от стаята си. Все още бе притеснен и се нядяваше да не е ядосал брат си...

Той слизаше бавно по стълбите когато чу хлипания. Побърза да слезо долу и щом го направи се за пъти към хола от където се чуваха хлипанията.

Влезе там и какво да види. Сан се бе свил н дивана и плачеше. През главата му минаха какви ли не сцени но не тази която трябваше. Изтича до него и го прегърна...

- Саниии, защо плачеш? - попита като в гласът му се усещаше притеснение.

Сан само се обърна и отвърна на прегръдката, но не отговори на въпроса.

Изведнъж на Уоо му светна какво се случва и веднага затегна захвата си около по-голямото момче.

- Извинявай! Не исках... - каза Сан и продължи да се гушка в по-малкия.
- Няма нищо, не се притеснявай!

Двамата седяха така, прегърна ти, без да се отделят един от друг. И двамата го искаха, искаха да се близо до другия. Искаха да се обичат, искаха да са заедно...

Кратко е но наистина съжалявам че не съм качвала скоро.
Обичам ви после ще има още🥺💗💗💗