My Step-brother

💗9💗

Сан се прибра в къщи. Там го посрещна Уойонг с голяма усмивка но щом видя в какво състояние е брат му усмивката му падна веднага. Той се притесни доста и веднага притича при него за да го прегърне. Двамата отидоха в стаята си и седнаха на леглото, Уойонг отново прегърна Сан, а той се сгуши в него. По-малкия започна да гали нежно гърба на Сан. След като по-големия се поуспокои Уойонг реши да проговори...

- Сани... какво се е случило? - в гласът му се усещаше притеснението което го бе обзело. 

Сан помълча малко и после проговори, разказа всичко на по-малкия и отново заплака. Никога не бе чувствал такава болка, той знешe че връзката му с по-големия върви към провал, знаеше че края идва, но все пак доста го заболя....

Уойонг пък от своя страна бе доста тъжен, мразеше да вижда Сан в такова състояние и винаги когато го видеше сърцето му се свиваше. 

Докато Уойонг успокояваше Сан удети как той се отпуска в прегрътките му, когато разбра че по-големия е заспал го сложи да легне и го зави. Остави го да спи а той слезе долу да направи нещо за ядене....

След около два часа храната бе готова и сега Уойонг седеше в кухнята и си ровеше в телефона, както си седеше изведнъж усети присъствието на друг и вдигна поглед. Пред него седеше Сан който потъркваше съснено очички, това се стори доста сладко на по-малкия. Сан седна на масата и Уойонг сервира вечерята и двамата започнаха да се хранят. След като бяха готови Сан почисти масата и изми съдовете, с Уойонг седнаха на дивана и се зачудиха какво да правят....

- Искаш ли да ходим в парка? - попита Сан гледайки Уойонг в очите.

- Ти добре ли си? Минава единайсет вечерта! На вън е пълно с пияници, изнасиквачи и убийци..... - Уойонг почна да обеснява някви неща а Сан само о гледаше и му се смееше. Както си седяха така и спориха за някви глупости телефона на Сан звънна, той погледна към него и го взе, родителите им звъняха...

В разговора....

- Здравейте! - казаха в един глас двете момчета.

- Здравейте, деца! Как сте?

- Добре, вие как си прекарвате там?

- Тук е прекрасно, след малко ще с лягаме и решихме да ви звъннем и да ви чуем.

- Еми добре.... Ние ще затваряме че ни се спи. Чао!

- Чао деца и умната!

Край на разговора...

Сан и Уойонг оставиха устройството и решиха наистина да си легнат. Двамата се оправиха за сън и легнаха под топлите завивки и се пренесоха в страната на сънищата...

Еми не е много дълга ама не е и много кратка... извинявам се за грешките.. Обичам ви💗💗