My Step-brother

💗15💗

Около един час двамата седяха прегърнати, Сан още в началото се бе успокоил, но не позволи на по-малкия да се отдели.

---_---__---___---_-__---__-------_----

Сега Уоо гледаше телевизия и ядеше сладолед. Седеше си най-спокойно и си мързелуваше. Вън бе адски  топло затова си седеше вътре на хладно.

По-едно време както си седеше на дивана усети някой да сяда до него. Обърна се и видя Сан. Той му се усмихна и отново върна погледа си на екрана на телевизора. Сан също се за гледа в предаването и така се минаха няколко часа в гледане на телевизия, ядене на сладолед и много смях.

Както си гледаха най-спокойно телевизия Уоо се изправи рязко. Сан го изгледа въпросително...

- Какво има Уойонги? - попита го по-големия.
- Ами омръзна ми. Прави ми се нещо друго... - каза и се усмихна миличко и невинно.
- Какво? - попита Сан.
- Ами... Не знам!

Сан го хвана за ръката и го дръпна, той падна в скута му на по-големия, а той го прегърна. Уоо се сгуши в него и седяха така. По едно време Уойонг обкрачи Сан и го погледна в очите.

- Помниш ли какво ми каза когато бяхме в лунапарка? - попита го той.
- Да.. - отговори Сан. -... и какво за това?
- Иии... Мисля че ти вярвам. И аз те обичам Сани и смятам че мога да ти имам доверие! - щом каза това Уоо се изчерви леко, а що се отнася до Сан. Ами усмивката не слизаше от лицето му.
- Наистина ли!?! - почти извика от щастие.
- Дам.. - каза и се изчерви още повече.
- Е щом е така... Уойонг, ще ме удостоиш ли с честа да станеш моето момче? - щом чу това, очите на Уоо се напълниха със сълзи от радост.
- ДА, ДА, ДА и хилади пъти да! - от очите му вече капеха сълзички. Сан хвана лицето му с две ръце и истри сълзичките с палци. Не почака и миг повече и сля устните им в сладка целувка...

Край

Шегичка! Няма да се отървете толкова лесно от мен😉💗💗💗
Обичам ви сладури😍