My Step-brother

💗10💗

На сутринта Сан се събуди прърви и се поугледа, когато вече разбра на кой свят се намира си спомни какво се бе случило предния ден и му стана много гадно но се реши че ще продължи напред. Стана и се отправи към банята, извърши рутината си и се преоблече, оправи косата си и слезе на първия етаж за да приготви закуска. Когато тя  бе готова той се сервира на масата и се качи да събуди Уойонг защото вече бе почти десет.

След като и по малкия стана и се приготви за деня със Сан слязоха долу и закусиха, решиха да излязат и да се разходят, да обядват нещо навън и така да си прекарат деня в забавления за да може Сан да се разсее от случката.

(ВЕЧЕРТА)

На двете момчета не им се прибираше във вкъщи и решиха да отидат на лунапарк. Когато вече бяха там платиха и влязоха на вътре в големия парк, качиха се на едно от скоростните влакчета защото Сан настоя, Уойонг не остана много очарован от това но все пак реши да последва по-големия, след влакчето се качиха на още няколко атракции като за накрая оставиха виенското колело. Когато слязоха от блъскащите се колички си купиха захарен памук и се насочиха към виенското колело, вече там те платиха и се качиха в една от кабинките, не след дълго то започна да се движи. Движеше се бавно и даваше възможност да огледаш добре гледката около теб, Уойонг гледаше с интерес и когато стигнаха върха клелото спря да се върти като даде възможност да огледат добре гледката към града.

Както Уойонг гледаше през прозорчето накабинката усети нечия ръка на рамото си, обърна се и срещна погледа на Сан, двамата се гледаха в очите и бавно започнаха да се доближават един към друг, вече лицата им бяха на няколко сънтиметра затояние, Сан бе готов да целуна по-малкия но нещо го спираше...

[Сан]

Хайде, сега или никога, но ами ако той си помисли нещо което не трябва. Какво ще стане,не искам да го загубя... Ох, първо ще се успокоя и действам...

Не минаха и няколко секунди и Сан слепи устните им, след малко задвижи своите устни бавно, Уойонг не се забави много и отвърна на желувката. Устните им си пасваха идеално, те самите си пасваха идеално, но не си признаваха...

Когато въздухът им свърши те се отделиха, а колелото се задвижи, след като слязоха от него тругнаха към изхода на лунапарка, през цялото време седяха в тошина, Сан не издържа и я развали...

- Виж, за преди малко...- той бе прекъснат.

- Знам, смяташ го за грешка, а пък и аз не искам да бъда просто заместител... ако мога така да го нарека. - чувайки тези думи Сан се почувства ужасно, смъмненията му се оказаха правилни, Уойонг бе разбрал грешно и сега страдаше...

- Не! Нямах това предвид, хареса ми и не го смятам за грешка, а ти не си заместител.... - Уоо се подсмихана и си замълча, не си казаха нищо повече, прибраха се и се оправиха за сън, легнаха си и заспаха, но преди Уойонг да заспи се бе замислил...

[Уойонг]

Дали и той изпитва същото като мен, едва ли. Сигурно ме е излъгал за да не се чуствам зле... Все тая, ще разбера с времето...

Това е може би най-смотаната глава която съм писала в тази история, хич не ме бива в описването на неща... Дано ви е харесала все пак и се ивинявам ако има грешки..

Обичам ви💗💗💗