My Step-brother

💗13💗

Два дни по-късно. Уойонг вече бе по-добре. Сега двете момчета седяха на дивана и гледаха телевизия. И двамата скучаеха и нямаше какво да правят. Не им се ходеше никъде искаха да си седят вкъщи...

Сан реши отново да действа и се премести по-близо до Уоо. Щом усети как по-големия сяда плътно до него Уойонг настръхна. Сан постави ръката си на бедрото на Уоо а той потрепери като по цялото му тяло минаваха тръпки.

Сан задвижи ръката си бавно по бедрото на мъника а Уоо се чудеше какво да направи..

- С-Сан, к-какво правиш? - каза леко заеквайки Уоо.
- Нищо, какво има? - направи се на ударен Сан.
- Това не е забавно! Спри веднага! - леко започна да се нервира Уойонг.
- И защо да го правя? - каза поглеждайки по-малкия с мазна усмивка.

Уоо без да се замисли удари Сан стана и избяга на втория етаж като се заключи в стаята им...

Малко но от сърце!
Започнах да пиша пълни глупости, съгласни ли сте с мен?