💗7💗

196 11 5
                                    


Докато Сан бе навън с СионгХуа, Уойонг седеше на в стата си и си ислеше за бъдещрто. Какво ки щеше да се прмени в близкитр няколко години, какво ще прави като завърши, къде ще живее, какво ще работи....

Докато обмисляше тези мислите му бяха прекъснати от звука на звънящия му телефон. Той веднага стана и отиде да го вземе от бюрото си, мислеше че Сан го търси за нещо. Щом вече бе взел телефона си поглрдна кой го търси и щом видя че не е Сан малко се разочарова. Търсеше го един негов приятел от училище...

В разговора.....

- Хей Уойоги!

- Здравей Йеосанг!

- Защо си толкова унил?

- Няма ми нищо, какво има?

- Ами.. чудех се дали искаш да излезем,умиииирам от скука.

- Ох, ами.... добреее, и без това нямам какво да правя.

- Супер, след пловин час идвам да те взема.

- Добре ще те чакам. До скоро!

- До скоро!

Край на разговора....


Щом разговора между двете момчета приключи Уойонг започна да се приготвя. Той си взе дин душ и се преоблече. Щом вече бе готов се настани в хола и зачака своя приятел да дойде.

Минаха няколко минути и на вратата се позвъня, Уойонг стана и отвори. Там седеше Йеосанг. Двамата се поздравиха и илязоха, решиха да отидат в парка за да се разходят. Когато стигнаха започнаха да го обикалят и да си говорят на различни теми. По едно време дамата минаха на няколко метра разтояние от беседката на която бяха еднали Сан и СионгХуа, точно в този момент те двамата се скараха, а двамата по-малки се скриха зад един храст и се загледаха с интерес. Факт беше че това не им беше забавно но и на двамата им стана леко приятно че по-големите се карат. 

- Ох... аз имам да ти казвам нещо. - каза несигурно Йеосанг на Уойонг.

- Кажи ми.. не се притеснявай! - каза и Уойонг и го потупа по рамото.

- Ами.... аз си падам по гаджето на брат ти... - той бе доста притеснен от реакцията на малко по-малкото от него момче.

- Спокойно, то и аз си падам по брат ми... и ако продължават с караниците ще имаме шанс стях. - казвайки това се усмихна и намигна на Йеосанг.

- Не предполагах че си такъв... - каза като също се усмихна.

- Ти не знаеш и още неща за мен... п двамата се засмяха и продължиха по пътя си като започнаха да обсъждат и други теми, така времето мина много бързо и вече бе станоло време момчетата да се прибират. Разделиха се като си казаха по едно " Чао" и се прибраха по домовете си....


Извинявам се ако има грешки. Чао, Обичам ви🥺💗💗💗

My Step-brotherOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz