My Step-brother

💗17💗

На сутринта всички станаха по-рано от обикновено, двете момчета все още се притесняваха, бе ги страх от това което предстои...

След закуска всички се бяха настанили в хола, Сан и Уоо си бяха поговорили и се разбраха да кажат на родителите си сега от колкото да го крият. Не искаха да имат проблеми с тях, но любовта бе по-силна...

- Мамо, тате имаме да ви кажем нещо, и преди да сте казали каквото и да било и каквото и да направите искаме да знаете че ние ще продължим да ви обичаме.. - проговори бавно и тихо Сан.
- Момчета, какво има? Почвате да ме притеснявате. От вчера се държите странно. - каза с доловима нотка притеснение майка им.
- А-ами м-ма-м-мо.. - започна Уоо не не можа да продължи защото се разплака. Сан го прегърна и започна да му шепне тихо колкото само мъника да го чува "бебе спокойно всичко е наред" и "аз ще им кажа ти само не плачи"

Родителите им ги гледаха още по странно и от преди минути. Понеже госпожа Чонг бе седнала по близо до тях успя да чуе какво казава Сан на Уоо и се усмихна. Тя разбра и без да и казват че те са заедно. Все пак е майка, бе го усетила още предната вечер.

- Ой, момчета! - възкликнал тя като една сълза от щястие се спусан по лицето ѝ.. - Защо не ни казахте още вчера? - усмихваш се топло тя.
- Какво? - попита баща им студено. Той не бе заинтересован толкова много, интересуваха го само работата и парите.
- Н-но ти от къде.. - едва проговори Сан, той бе леко шокиран.
- Аз съм майка и усещам нещата, синко. Сега искам да знаете че имате моята подкрепа в това. И не се притеснявайте от мен, аз пак си ви обичам. - тя ги прегърна а те отвърнаха на прегръдката, бяха щастливи от факта че имат подкрепата на майка си. Но пропуснах една важна подробност, баща им който все още седеше от страни и ги гледаше очудено и въпросително, все още не разбиращ какво се случва...

- Някой ще ми обясни ли? - попита вече изнервен той.
- Ами аз и Сан.. ние сме... ние сме.. - Уоо бе доста исплашен.
- Стига си увъртал, давай направо. - изнаерви се баща му.
- Ние сме заедно! - каза бързо Уойонг и се сгуши в Сан защото умираше вече от страх.
- Ааа, това ли било.. - все още усмисляше казаното.. - Чакай! ВИЕ КАКВО??? - искрещя изведнъж възрастния мъж. Уойонг отново заплака.
- Защо реагираш така скъпи? - попита жената която все още не знаеше че мъжът и е хомофоб.
- Защото разбирам че синът ми е част от ГРЕШКИТЕ дошли на земята. - каза той като натърти на грешките.
- Какво искаш да кажеш с това? - попита жената.
- С това казвам че аз вече нямам син. - отговори спокойно. - А що се отнася до вас двамата си събирате нещата и да ви няма. Немога да понасям такива като вас и то точно в моя дом. - госпожа Чонг остана с отворена уста. Не можеше да повярва какво се случва сега. Двете момчета станаха и се качих в стаята си. Извадиха по един куфар и си събраха най-важните неща, дрехи и козметика. След като бяха готови слязоха долу всеха си по едно чао с майка си и напуснаха стария им дом.

Натовариха багажа си в колата и се качих на предните седалки.

- Сага къде ще идем? Какво ще правим? Аз съм виновен за всичко.. - започна да се обвинява Уойонг.
- Уойонг, за нищо не си виновен. Има къде да утидем така че искам да се успокоиш. Има къща малко по към края на града. - каса Сан като се обърна към мъника, обхвана лицето му с двете си ръце, целуна го за кратко по устните.

След като се отделиха Сан запали колата и потеглиха към новият им дом..

Лол, не вярвах че ще напиша толкова дълга глава. Еми добре, извинявам се ако има грешки..
Обичам ви💗💗💗