From here to heaven\От тук до рая

Глава шестнайсет

Александро

- Шибани идиоти!-извиках. Бяс бесен. Ето толкова ми оставаше да гръмни абсолятно всички в стаята. Щяхме да го хванем. Мамка му малко ни оставаше и копелето Джизепе вече щеше да е мъртво.- Работя с некадърници! Това и малко момиченце може да го свърши. На тепсия ви го дадоха и вие пак не можахте да го хванете. Кажете ми аз за какво ви плащам? Хм. Да ме предавате ли?

- Не сър-отговориха единодушно

- А ми тогава? Да ви еба майката. Само още веднъж да ви се повтори ще ви пробия главите с бор машината. Ясно?

- Ясно сър.

- Хубаво обравете стоката и утре искам да видя фалшивикатите. И само да има грешки по тях мислете му.-получих само кимване в отговор. - Свободни сте- махнах демонстративно с ръка и напуснаха залата. Джозепе бе засекан в ресторант Ferro и с него бяха само двама от бодигардите му. Беше прекалено лесно и пратих момчетата,но те са издъниха. Сега можеше да е мъртъв и нито аз,нито Али,нито който и да е от приятелите ми да е опастност.

- Брат споко. Ще го хванем-Матео сложи ръка на рамото ми в опит да ме успокои.

-Fanculo tua madre- извиках срещу него. - Какво да се успокоя?Това бе златна възможност,а те я пребаха. Как да се успокоя? Как като знам че могат да посегнат на Алесиа?
( Да ти еба майката)

- Леле тази ти е завъртяла главата-засмя се вяло,докато аз кипях от ярост.

- Не ми е завъртяла нищо. Не изпитвам нищо към нея нито тя към мен.

- Тогаво какво ти пука дали ще я убият или не?

- Това е човешки живот. Как да не го мисля Матео?

- А колко невинни си убил ти? Не знаеш нали? С какво толкова тогава е по-различна Алесиа?

- Млъкни. Просто млъкни.-как да му кажа истината. Не мога да издам че е дъщеря на Франческо. Ако Джозепе разбере ще я иска мъртва. Знам че я търси. Но аз няма да я дам. Но знаете ли кое по-лошото. Имам чувства към Али. Не знам точно какви,но дълбоко в мен ги има. Никога не съм изпитвал такова нещо. Кадифения й глас,топлите очи,дългите коси,нежните ръце,пухкавите устни всичко това ме завладява. Харесва ми когато се сгушва вечер в мен,когато ме хвали колко хубаво готвя, когато ме гали с меките си пръсти,дори сексът с нея ме прави луд. До такива оргазми ме докарва че просто..  Но не мога да бъда с нея. Тя ангел а аз дявол. Алесиа е нежно и крехко създание,което аз рано или късно ще нараня. Не искам да страда,не мога да понесе гледката да я боли. Но по-добре да я нараня сега,отколкото когато е твърде късно. Когато... когато се влюби.