" Взех те защото исках да имам нещо свое,защото никога не съм имал нещо истинско"
С черно сърце Александро Велас държи Сицилиянската мафия. Студен,мрачен и безкруполен той тайно търси своят лъч в тунела.
И тогава се появява неговата светлинка. Алес...
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Александро 9 месеца по-късно
Гледах малкото момиченце в ръцете си. Бебешките руси къдрици падаха нежно върху малкото й бяло личице. Плътните розови устни бяха леко отворени и онези тъмно сини сапфири досъщ като на майка й ме гледаха любопитно. Докоснах малкото й носле а тя ми даде една беззъба усмивка. Бе същинско ангелче. Нашата мъничка звездичка.
Погледа ми се отдели от малкото създание в ръцете ми и се насочи към красивата ми съпруга. Меката й коса се спускаше свободно по раменете,очите й бяха леко притворени и си личеше че е доста изморена.
- Поспинкай bambola , мина през много. Отново.-усмихна се и целунах ръката на която седеше брачната й хълка.
- Не. Искам да видя Лео. Все пак трябва да видя първата среща на децата ни.
- Посмиш когато той бе толкова мъничък?Едно малко вързопче носещо само щастие. Заобичах го от пръв поглед. Точно като тази малка принцеса.-целунах челото на спящото в мен момиченце.
- Помня. Сякаш беше вчера. Бебенце което се гушкаше в нас вечер и имаше нужда от много внимание. А сега трябва да го гоня из къщата докато малката латерна не спира да говори.-засмя се.
- Надявам се тя да е по-лесна за къпане от него.
- Само за това се моля. Друго не искам.-заклати глава.
И точно в този момент сестра ми влезе в стаята заедно със сина ми. Реакцията ми бе толкова странна. Просто се спря на вратата и гледаше към бебето в мен.
- Ела мамо.-Али го повика с ръка в той внимателно приближи и седна в скута на майка си.- Това е малката ти сестричка.-каза и погали косата му и след това целуна бузката му. -Говорех за бебето в корема на мама нали?-попита го а той само кимна.- Сега то вече е с нас.
