From here to heaven\От тук до рая

Глава двайсет и девет

Александро

Сърцето ми биеше с двеста. Главата ми пулсираше. Всичко се случваше на забавен каданс. Как я качих в колата и дори не разбрах кога бяхме стигнали до болницата. Как сълзи се стичаха от красивите й очи,а аз не можех да обеля и дума. Една огромна тежка буца се бе забила в гърлото ми. Лекарите са сложиха на носилка и водиха към операционната,докато тя крещеше с цяло гърло.

- Алекс,Алекс...-викаше докато аз и лекарите се опитваха да я успокоим. - Не искам да го губя,искам си бебето.-заплака още по-силно,докато аз бършех сълзите й и галех косата й. Исках да й кажа че всичко ще е наред,но за жалост не можех да й обещая това. Отделно че дори не можех да говоря в момента. Бях като в някакъв транс.

- Бебче,не си отивай моля те. Мама и тати не могат без теб. Толкова много те обичаме.-говореше докато държеше корема си. Изгубих я от поглед когато я вкараха в операционната.

Седнах на столовете пред кабинета и заплаках. Искам да съм силен,но мамка му да загубя малкото си момче беше болка която не искам да усещам. Знам че не бях най-добрия човек,но това е болка която не пожелавам дори на най-големия си враг.

Телефона ми започна да звънни. Беше сестра ми. С треперещи ръце вдигнах телефона.

- Алекс къде се губите?Пред вас съм никой не отваря.

- Киара-прошепнах едва доловимо.

- Братче всичко наред ли е?-усетих пристиснението й.-Какво става къде сте?

- В болницата сме. Али..тя..тя ражда.

- Но има два месеца до термина й.-извика в слушалката.

- Не знам какво се случи. Изведнъж всичко беше в кръв и тя плачеше.

- Ол боже! Спокойно идвам веднага.-с това връзката прекъсна,а аз скрих лицето в шепите си.

•••

- Господин Велас?-един млад доктор облечен в бяла престилка ме повика.

- Аз съм. Как тя? Как е синът ми?-бях станал и тайно се молех всичко да е наред.

- Тя е добре. Налага се да извадим бебето и да го сложим в кувьоз. Иначе ще го изгубим.

- Тогава какво чакате? Направете каквото трябва!-крещях срещу него.

- Спокойно колегите са в прецес. Причината за преждевременото раждена е истико-цервикална недостатъчност. Което значи че има недостатъчност на мусколите на матката. Най-често е вродена,рядко се придобива. Жена ви имала ли предишни аборти?-при този върпрос изтръпнах.