From here to heaven\От тук до рая

Глава двайсет и три

      Алесиа

Тъпа болка се бе настанила във врата ми,докато всеки един мой крайник бе изтръпнал и не можеш да се движа. Единственото,което виждах е непрогледен мрак и чувах заглушени звуци. Бавно,с много усилия отворих натежалите си очи. Отне ми известно време да фокусирам образите пред мен. Щом погледът ми се изпистри видях човекът,който най-малко бих искала да видя.

- Здравей гълъбче. Добре ли спа?-усещах иронията в гласа ми. Тъмната му ръка погали неприятно бузата ми и изсъсках.
- Ол,някой е кисел след сън.-гадния му смях достигна ушите.

- Не ме докасвай.-извиках.

- И защо пиленце. Ще ме убиеш ли? Давай.-хората му се засмяха а на мен кръвта ми кипеше.

- Александро ще дойде и ще съжаляваш. Много ще съжаляваш.

- Ще видим хубавице. А сега малко забавление. Момчета донесете иглите.

                                         Александро

Не можеш да си намеря място. Краката ми обикаляха бара и си момчетата търсехме накакви следи и зареждахме оръжията. Сърцето туптеше с двеста удара в минута и усещах парещите сълзи в очите ми. Сетра ми и момичето,което обичах повече от всичко бяхме в ръцете на врага. Не знаех нито къде са,нито как са. И само се молех да ги измъкна от копелето живи и здрави.

Трябваше да я отделят от мен,за да осъзная че всъщност я обичам. Обичам я с цялото си сърце. Обичам я с всяка една част на тялото си. И мамка му ако нещо й се случеше нямаше да го преживея.

- Шефе добре ли сте?- едно от момчетата попита.

- Не съм Бруно. Как ще съм като жената,която обичам е в смъртна опасност.-няколко сълзи се търкулнаха по лицето ми.

- Недей братко.-Мирослав сложи ръка на рамото ми.- Ще ги спасим ,не се бой.

Вратите се отвориха и Лоренцо връхлетя заедно с Ангело. Изглежда бяха ядосани и веднага ми стана ясно че не идваха с добри новини. Лоренцо седна на стола срещу мен и въздъхна тежко.

- Всеки едни склад,всеки един хотел в който е бил,всеки един бар който е посетил-нищо. Едно голямо нищо.