From here to heaven\От тук до рая

Глава втора

Алесиа

Седях на студената земя пушейки поредната цигара. Роклята ми бе раздърпана,дългата ми коса бе разрошена сълзите отдавна бяха попили и нямах сили за повече. Объркана. Това е всичко което мога да кажа. Живота ми е объркан. Едва на осемнадесът съм, а съм съвсем сама. Трябва да напусна града спешно.

Тръгнах към магистралата. Трябва ми автостоп. Няма значение на къде само да не съм в Рим. Опасноста витае във въздуха. Мога да я помириша. Кой са тези хора? Какво искат от мен? Защо убиха татко? Не мога да се върна вкъщи. Онези може все още да са там. Или да се върнат. Достигнах един пуст път и зачаках. Колите минаваха,но никой не спря. Само ако знаеха какво се случва. Лъскав мерцедес спря пред мен. Ръцете ми започнаха да треперят. Дали са ме открили? Прозореца се отвори и се показа млад мъж на около 25-30. Имаше русолява коса,тъмни очи и леко набола брада.

- За къде си?-попита

- На където и ти- казах и той звучно се засмя
- Качвай се

Седнах на кожената седалка и потеглихме. Честно казано беше симпатичен мъж,малко страннен но красив.

- Отиваме в Сицилия

- Сицилия. Харесвам Сицилия-отвърнах

- Какво прави толкова красиво момиче по това време на автостоп

- Дълга история. Да кажем че не мога да остана повече в този град

- Как се казваш?-попита

- Алесиа. Ами ти?

- Ангело

Ангело красиво име помослих си.
- На колко си Алесиа?

- 18

-18?! Уау! Млада си

- А ти на колко си?

-28-отвърна

                                             Александро

Чакам на пустия паркинг онова мексиканско копеле. Черното ми наметало се вееше поради силния вятър,прокарах ръце по къдриците си,ръцете ми трепереха от яд че закъснява. Колата му паркира и угаси фаровете.

- Александро Велас.

- Джозепе Луис.

Джозепе бе меко казано противен. Имаше тъмна неподържана брада,мръсно лице,гнусно черни очи и коса на подлички.

- Какво правиш в страната ми Луис?

- Тук съм за да ви сритам италианските задници

- Махай се от тук Джозепе. Нямаш място тук!- исъсках

- Смел си за годините си Алексанро. Хората разбравят че си бил безкруполен- засмя се
- Не е страх от някакво пишлеменце

- Нито пък мен от брадясъл старец

- Виж Велес може да стане по лесния начин. Нека бъдем съдружници. Дрогата,парите,жените всичко. Само трябва да ме издигнеш на пиедестала на италияснкия наркокартел

- Трона е мой Луис. Не го давам на никой камоли на теб

- Много твой колеги че умрат

- По-лесно за мен-отвърнах

Извадих пистолета и насочих към. Копелето обаче реатгира бързо и ако уцелих в крака. Изквича и тръгна към джипа си. Хората ми тръгнаха към и патрони захвърчаха към въздуха. Качих се в колата ми потеглих. Карах след него стреляйки. Един от неговите излезе през прозореца и се опита ме простреля. Уцели страничното стъкло,което се спука. Колите на хората ми бяга плътно до мен. Една гад обаче мина покрай мойте и се вряза в мен. Джипа ми се преобърна.

Не виждах нищо. Опитвах се да държа очите си отворени,но не се получи. Постепенно потънах в мрака.

                                           Алесиа

Три дни по-късно с Ангело сме в Сицилия. Изключително красив град. Водата изглежда прелестна и нямам търпение и се попека на плажовете. Колата на Ангело спря и той ме погледа.

- До тук си красавице.-каза

- Ангело благодаря ти за всичко. Не знам какво щях да правя ако не беше спрял.

- Не го мисли Али. И сега къде ще идем. Има ли къде да спиш?

- Не. Но ще намеря нещо. Все още не съм завършила,но ще се опитам да намеря нещо.

- Ако имаш нужда от работа ми се обади. Мога да ти предложа нещо,но не знам дали че ти хареса.