From here to heaven\От тук до рая

Глава трийсет

Алесиа

Гледах малкото същество в ръцете си. Толкова малък,толкова крехък.Косата му бе толкова мека и нежна. Най-после синът ми бе в ръцете ми,след толкова време. Един месец без да го прегръщам. Болката е неописуема.Това да гледаш рожбата си в кувьоз,да не мойеш да го гушнеш,да го целунеш,да усетиш приятния му бебешки аромат.Толкова е мъничък. Но вече е при нас и това е пълно щастие. Болката ме разяждаше,сърцето ми бе разбито. Плаках много. С Александро ни бе много трудно да преодолеем цялото нещо.

- Как е нашето момче?- Алекс влезе и целуна в челото ми. Погледна към бебето в ръцете ми и целуна бузката му.

- Няма търпение да се прибере.-отвърнах.

- Утре ще ви изпишат.-каза и седна до нас. Погали главичката на Лео и ми се усмихна.

- Здравей лъвче.-хвана малката му ръчичка. - Утре отиваме вкъщи,ще видиш стаичката си,твоят дом. И ще бъдеш заобиколен от много любов слънчице.-взе го в обиятията си. Целуна нежно челцето му. - Да Лео утре отиваме вкъщи. Знам че тук не ти харесва любовче.-бебето в ръцето му се губеше. Предвид факта че малкия бе една килограм и двеста,а Алекс бе сто килограма чист мускул. Спомням си деня в който го прегърна за първи път. И двамата плакахме. Ръцете му трепераха,лицете набръчкано,очите червени.

С всеки изминал ден Лео се подобраяваше. Две седмици след раждането му дишаше нормално и махнаха кислородната маска. Мен ме изписаха още на третия ден,но с Алекс бяхме по цял ден в болницата. И когата най-после синът ни бе добре това бе най-хубавия ден в живота ми.

Погалих малката му главичка и той изгука. Леко отвори очи и красивите кехлибари все впиха в мен. Досъщ като тези на Александро. Поех малката му ръчичка и я целунах нежно.

•••

Черния ни Мерцедес G wagon спря пред къщата ни пред която Киара ни чакаше с огромен букет бели рози. Времето бе топло,приятно. Навън бе спокойно и се чуваше само шума на Тиренско море.

Алекс ми помагна да сляза и след това взе Лео,който спеше в кошчето си. Киара веднага дойде и ни прегърна и отмесите кафевите си очи към малкото спящо човече.

- О боже. Толкова е мъничък. Като порцеланова кукла е.-възкликна тя.

- Сега ще го гушнеш само да влезем.-каза Алекс и обви ръка около раменете й.